Повечето хора свързват Испания с красивата испано-арабска архитектура, запазения средновековен вид на много села и градове, красивите сецесионови сгради в стил Испански Модернизъм от началото на 20 век в Барселона и Каталуния, с аристократичния неокласицизъм на Мадрид и духът на една Испания от миналото със своите красиви сгради, привличаща потока туристи. Многолика и разнообразна Испания има и своята авангардна архитектура, която освен фотографите, привлича окото и на обикновения турист и пътешественик със своите причудливи форми, визията си и умелото вписване в урбанистичния пейзаж на испанските градове.
Ето само няколко примера за такъв тип архитектура в Испания.
Авангардът на Мадрид
Кой не харесва Мадрид. Веднъж посетил това място, те кара да се връщаш отново и отново и да откриваш все повече страни от великолепната испанска столица. И ако някой се съмнява защо точно той е избран за столица, то или не го е посещавал, или …всъщност това е, който веднъж е бил, след първоначалния шок (е и това го има), разбира много добре защо. А на въпроса “Какво има в Мадрид?“ е като да отговориш на това какво има в някакъв огромен хипермаркет или в средно голям китайски магазин. Ами, има от всичко.
Но обратно към авангарда или по-модерната архитектура на столицата. Където и да сте в централната част на града, както и в северните части на Мадрид и особено района на втората най-натоварената мадридска гара след Аточа, Гара Чамартин, пред вас се откриват силуетите на четири небостъргача. Известни под името Четирите кули, всяка от тях е над 200 метра висока и са построени между 2004 и 2009. Това са Кулата Фостер по името на своя архитект (позната и като Сеспа), Кулата PwC, Кристалната кула (най-високата сграда в Испания) и Кулата Емперадор Кастеяна (Torre Emperador Castellana), позната и под името Кулата Еспасио, както се е казвала преди. И четирите са бизнес сгради и бизнес зоната наоколо е кръстена на тях. Може и да се наложи да я прекръстят, защото през 2021 до четирите кули се издига пета, макар и малко по-ниска, или небостъргачаа Калейдо. Освен офиси, в тези сгради може да намерите доста зелени площи и градини, хотел, и подземни етажи с паркинги. Кулата PwC е единствената от 4те сгради, проектирана от изпански архитекти и вътре се помещава луксозен хотел до етаж 31, Eurostars Madrid Tower, който разполага с ресторант, предлахащ панорамна гледка към града. Torre Emperador Castellana от своя страна притежава най-високият ресторант в Испания, Елкар, разположен на етаж 33.
Последната, пета кула, Калейдо, макар да не е включена засега в названието на бизнес центъра, може цялата свободно да се посещава, понеже е търговски център, но освен това помещава в себе си парк, медицински център и университетски кампус. Калейдо е също така е своеобразен музей на модерното искуство с множеството инсталации, склуптури и произведения на изкуството, които помещава.
Интересен факт е, че цялата зона всъщност се намира на терен, който е бил притежание на Реал Мадрид, седалище на спортния им град. Както запалянковците и феновете на отгора знаят, известният стадион на клуба “Сантяго Бернабеу“ се намира в тази част на града. Поради финансови затруднения и в едно с това повишаване на цената на земята в района, клубът решава да премести спортния си град и да продаде терена през 2001 година. Така консорциумът който го закупува изгражда четирите небостъргача между 2004 и 2009, като в началото комплексът се е казвал “Мадрид Арена“, докато собствениците не го прекръстват на “Четирите кули“, далеч по-добро решение. Днес небостъргачите са една от иконите на града и често ще ги зърнете на картички и магнити, а цялата зона около тях с парковете, зелени площи, фонтани и цялостната си визия се счита за символ на модерен Мадрид – още една спирка за тези, които искат да опознаят града докрай.
Четирите кули в Мадрид преди посторяването на 5-та сграда.
Авангардът на Валенсия или град в града
Всеки посетил Валенсия, няма как да пропусне Града на Изкуствата и Науките (La Ciudad de las Artes y las Ciencias на кастилски испански, а на валенсиански е Ciutat de les Arts i les Ciències), по-скоро е задължително да го посети. И да, изкуства и науки в множествено число, защото да се каже само “изкуство и наука“ е да се омаловажи този футуристичен проект. Този град в града всъщност е комплекс от цели 5 сгради, 1 мост и една градина, всеки със свой характер и авангардна визия, но образуващи едно завършено цяло, или незавършено, понеже е трябвало да има още обекти, но дори и без, е достатъчно да ви накара да ахнете от удивление. А покрай сградите има езерца, водни пространства, в някои от които (езерото пред Хемисферик) дори може да се карат лодки, каяци, водни колелета, предлага се и зорбинг. Нямате нужда от билет, за да се разходите около тях и снимате на фона, но е нужен, за да влезете в някои от тях. Любопитното е, че за този проект са поканени испански архитекти, един от които е Сантяго Калатрава, един от най-известните испански архитекти, който е родом от областта и на Феликс Кандела, който е от испано-мексикански произход.
Комплектът е започнат през 1998 година с Хемисферик и завършва през 2009 с Агора, така че е построен доста бързо, за малко повече от 10 години. Той е свързан и с един друг грандиозен урбанистичен проект, а именно отводняването на коритото на река Турия и превръщането на пресушеното корито в градски парк, който вече е реализиран почти изцяло и радва гостите, но най-вече местните. Това се е наложило заради огромно наводнение с много жертви през 50-те години на миналия век и градските власти са взели решение да променят курса на реката и пресушат дъното й. Днес този градски парк се простира на почти 10 км и опасва центъра на Валенсия. Градът на изкуствата и науките се намира в крайния участък на речното корито и е свидетел на урбанистично планиране в полза на гражданите.
Хемисферик (ляво) и Л’Умбракъл (дясно)
Хемисферик (L’Hemisfèric) е първият построен обект, има форма на око, което е доста подходящо, като се има предвид, че и вътре се помещават модерни кино салони. Музеят на науката или по-точно науките (Museu de les Ciències Príncipe Felipe) е интерактивен музей, посветен на науката, технологията и околната среда на 3 етажа, където посетителите могат да се докоснат буквално до експонатите. Сред интересните експонати вътре са: Махалото на Фуко, Огромна спирала ДНК, гората на хромозомите и огромна инсталация мравуняк и Космически симулатор. Третата сграда всъщност не е сграда, а градина със склуптури и множество местни растителни видове, проектирана от Калатрава и наречена Л’Умбракъл (L’Umbracle), което означава сенчеста структура и предлага приятна (и безплатна) разходка за посетителите. Сред склуптурите има и такава от Йоко Оно, а понеже градината е повдигнат на колони, от нея се разкрива гледка към цялата зона.
Мостът Асут де Л’Ор, наревен “Арфата“ от местните, на архитекта Сантяго Калатрава (ляво); Хемисферик, Музеят на науката и Агората от ляво на дясно (дясно)
Следващата сграда е любима на децата, защото е аквариум или по скоро океанографски парк на открито и се нарича – Океанографик (L’Oceanogràfic), дело на Феликс Кандела. Освен че е най-големият аквариум в Европа, той удивлява с конструкцията си, която наподобява водна лилия, като всяко венчелистче на лилията е сграда посветена на различно водно пространство, като Средиземноморието, Арктика, Антарктика, умерени и тропическите морета, дори Червено море. В самия аквариум живеят над 500 видове, сред които делфини, белуга, тюлени, пингвини, медузи, акули, костенурки и други.
Сантяго Калатрава, който е известен със своите мостове, защото освен архитект е и строителен инженер, проектира за Града на Изкуствата и Науките моста Асут де Л’Ор (puente Assut de l’Or), който впечатлява с единичния си пилон и множеството кабели, които поддържат моста. Името му означава “Златният язовир“, в чест на язовир, който някога е имало наблизо, но за местните мостът си остава “Мостът на арфата“ или “Поставката за шунка“, но като знаем колко много обичат испанците шунката и музиката, името е дадено с весело намигване и умиление, а не като подигравка. Палатът на Изкуствата Рейна София (Palau de les Arts Reina Sofía) е за любителите на класическата музика и не само, защото е посветен на операта и сценичните изкуства. Последно построена засега е Агората (L’Àgora), или по-скоро покрит площад, където се провеждат концерти, спортни събития, изложби, конвенции и конгреси.
Ансамбълът е не само красива витрина, на която да се любуват туристите и местните, той е неразривна част от културния живот на града. Направен за хората, с любов към тях, както и красивият парк в предушеното корито на река Турия, в който се намира. А и Валенсия още не е тръгнала да гони туристите, така че какво ви спира да посетите третия по големина, но неотстъпващ по красота, град в Испания.
Непотопяемият кораб на Билбао
Любим въпрос в състезанията с въпроси от типа “Стани богат“ е къде се намира огромният подобен на кораб Музей Гугенхайм. Е, намира се в Билбао в северна Испания, на Бискайския залив. И какво по-подходящо от това да прилича на внушителен метален кораб с издути платна, построен от титан, стъкло и варовик. Футуристичният му вид го превръща без съмнение в една от най-известните сгради през последните 25 години в Билбао, а и в цяла Испания. Открит през 1997, той е по-малкият брат или сестра на Музея Гугенхайм в Ню Йорк и е построен от известния архитект Франк Гери, носител на множество награди за архитектура. Всъщност голяма част от славата му се дължи и на споменатата авангардна постройка в Билбао, която прославя името му по цял свят.
Сградата е също толкова интересна, колкото и огромната колекция съвременно изкуство, представено в нея. Отвътре впечатлява освен с колекцията си, с широките си светли зали и галерии, с внушителния си Атриум, облян от светлина, която нахлува през стъклен покрив. Както и отвън, и вътре съчетанието между титан, камък и стъкло създава впечатлението за пространство и свобода у посетителите. Въпреки че си има конкуренция и то в лицето на цветна инсталация на артиста Джеф Кунс пред самия музей под формата на шотландския териер, Пъпи, който стои на пост пред огромния кораб на Музея Гугенхайм. Всъщност снимка с Пъпи и музея на заден план е задължителна при посещението на града, иначе хората няма да ви повярват, че сте били там. Но Пъпи със своите саксии с цъфнали цветя не е само красива статуя, той е страж, който макар да не лае и да има по-скоро добродушен, отколкото строг вид, вече веднъж е спасил музея. Преди откриването му през 1997 година, трима членове на терористичната група ЕТА се опитват да поставят бомби в лапите на Пъпи, или по-точно да ги скрият в саксиите, с цел да ги взривят дистанционно при посещението на Крал Хуан Карлос. но са спряни навреме. макар че един полицай е прострелян и убит. Някой би поспорил, че ако го нямаше Пъпи, те нямаше къде да сложат бомбите, но това едва ли би ги спряло. Ако не беше шареното куче, може би дейността им нямаше да привлече такова внимание. (За Пъпи, прочетет повече тук.)
А ако гостите и самите жители обожават 12-метровия Пъпи от първия момент и благодарение на това той вече над 30 години радва окото, то съвсем не е така със сградата на музея. В началото получава критики от местните заради вида си, но благодарение на музея и авангардния му вуд, Билбао въщност изживява подем. Кконструкцията е заплатена от баското правителство, но тя се изплаща през първите 4 години и оттогава е на печалба и привлича хиляди туристи ежегодно от страната и света.
Какви са тези гъби в Севиля?
Макар и истинското й име да е Метропол Парасол, структурата е по известно като “Гъбите на Севиля“ или “Гъбите на Божието Въплъщение“ (по името на площада, където се намира), заради това, че много приличат на… гъби. Те са сравнително скорошна придобивка на Севиля, открити са през 2011 година на Пласа де Енкарнисион и както и други модерни структури, първоначално не са приети от местните с ентусиазъм. Инспирирани са не от скромните гъби, а от столетните фикуси на съседния площад “Сан Педро“ и от купола на катедралата. Проектирани са от германския архитект Юрген Майер и са най-голямата дървена структура в света. Те представляват 6 огромни сенници под формата на гъби и са 26 метра високи. Посетителите имат възможност да се качат отгоре и да се полюбуват на панорамната гледка на града, въпреки че не са особено високи, така че не може да се види целият град като на длан. Затова пък структурата е отворена до късно през нощта, така че човек може да се полюбува на освететната нощна Севиля, а самата тя е осветена вечер. Въпреки всичко, “гъбите“ са атракция, която радва гостите на града. Колкото до севилянци, макар и първоначално да са против, вече са ги възприели като част от градския пейзаж. тяхна е заслугата за икономическия подем на бизнеса в района като магазини, ресторанти и хотели заради наплива на туристи. Всъщност гъбите са най-популярната атракция в града след Алкасъра (Двореца) и Пласа де торос де Реал Маестранса (Арената за бикоборство).
Барселона свети в нощта
Няма как да оставим Барселона, вторият по големина град в Испания, извън класацията на авангардните сгради. Макар каталунската столица предлага толкова много за гледане и какви ли не преживявания, че лесно може да се подмине 144-метровата Кула Глориес (Torre Glòries), известна преди това като Кулата Агбар, със причудливата си форма, която наподобява стъклен цилиндър, краставичка или дори куршум. Точно обаче нестандарния й вид я превърнал в икона на града. Строежът на проектирания от френския архитект Жан Нувел небостъргач е завършен през 2005, като архитектът е вдъхновен от формите на Планината Монсерат и Саграда Фамилия и я проектира в едно с визията си иновативната сграда да е природосъобразна и да пести енергия. Небостъргачът може да отстъпва по височина на други и да стои на 3тото място на поветната стълбица по този показател, но с модернистичната си визия, покрит с алуминиеви панели, боядисано в 26 цвята и стъкла, като играта на светлината кара цветовете да се менят и създава оптичната илюзия за водна повърхност. Още повече че кулата има вече няколко награди, като последната е от Форума за Инновации в туризма и е за “Най-добро преживяване на посетителите“ от 2023.
За желаещите, могат да се качат на 30 етаж, където се намира Мирадор Торе Глориес, наблюдателна площадка на 125 метра височина, откъдето срещу 15 Евро се открива панорамна гледка към Барселона. Не се безпокойте, до там има асансьор. Дали преживяването си заслужава, всеки трябва да реши сам, все пак това е Барселона и “безплатен обяд няма“, а освен това и не е и евтино. Отгоре може да се види градът с ключовите му места и сгради като Сгарада Фамилия, Музея на каталунското изкуство и Хълмът Монтжуик, както и морето и дългата крайбрежна ивица. Над мирадора е футуристичната интерактивна склуптура на Томас Сарасено , наречена “Облачни градове Барселона“, която виси от най-високата част на кулата и за която има отделен билет, като посетителите могат да се разходят вътре в самата инсталацията, но тя не е за всеки, така че може и да не ви допуснат.
От друга страна кулата е осветена нощем, така че съвсем безплатно човек може да й се полюбува, и не е само осветена, а това си е цяло светлинно шоу с 4500 контролирани от компютър LED светлини, като цветовете постоянно се сменят. Сградата е осветена всеки петък, събота и неделя, както и на специални дати като Нова година, Китайската Нова година, или в подкрепа на някакво събитие или кауза. През зимата илюминациите започват от 20 и продължават до 23, а лятото от 21 до 24. Възможени са промени, така че е добре да се провери предварително в туристическия център или да се попита направо на място. Все пак ако имате късмет да я зърнете в тъмното осветена, заедно със светещата звезда на върха на Саграда Фамилия, както и светлините на града, това вече е гледка, която не е за пропускане за всеки посетил каталунската столица.
Малага и нейният цветен куб
Разхождайки се по крайбрежната улица на Малага, на Коста дел Сол, и вървейки към пристанището и фара, няма как да пропуснете огромния стъклен цветен куб от френския артист Даниел Бюрен. Не си мислете, че това е просто поредната авангардна склуптура, защото всъщност под него се помещава “временно“ Центърът Помпаду, музей на модерното изкуство и първият клон извън Франция на парижкия институт със същото име. Постоянната му колекция наброява 90 произведения от 20 и 21 век и включва имената на творци като родения в Малага, Пикасо, и още Миро, Магрит, Марк Шагал, Фрида Кало, Джакомети и други. Освен постоянната колекция, музеят или кубът, както още е известен (очевидно защо), винаги предлага и една или две времмени изложби и като повечето галерии и музеи в Испания, има ден или определен час с вход свободен (вижте тук: https://centrepompidou-malaga.eu/plan-your-visit/).
Музеят е открит през 2013 и е трябвало да се помещава там до 2018, но след огромния успех на центъра, договорът е подновен и в момента е предвидено Центърът Помпаду да остане там до 2025, а по-натаък кой знае. Стратегически е разположен на една от най-популярните и модерни части на Малага, Муейе Уно (muelle uno), открито пространство, изпълнено с магазини, ресторанти, барове, сега заемащо пространството на стария кей. Какво по-удобно място, след шопинга и преди да похапнете, да се насладите на малко изкуство, което всъщност не е малко, защото музеят под самия куб е разположен на 2, 000 кв. метра площ и разполага с два етажа, етаж 0 за временните изложби и етаж – 1, където всъщност е постоянната колекция. Самият цветен куб е с размери 12 метра на страните и когато сте в музея допринася за интересното осветление с цветните си квадрати. Нещо повече, местните власти хитро са помислили как с този интересен външен вид да привлекат посетители в музея и са се оказали прави, макар че колекцията сама по себе си представлява достатъчен стимул, но малко реклама под формата на изкуство, не пречи. Хубаво е да се поучим от тях.
Испанският авангард има свой собствен привкус и характер, а освен това и чудесно се вписва в градската среда, където е разположен. Ако не вярвате, убедете се сами.