Ако доволни и щастливи отидете в Андалусия с дипломата си за А2 или В1, уверени че ето сега ще изпробвате вашия испански на плажовете на Малага, или при посещение на красивата крепост Алхамбра, или докато се любувате на най-голямата готическа катедрала в Севиля, или дори на плажовете на Канарските острови, неминуемо ще се затрудните да разберете какво ви говорят през повечето време. или както една известна преводачка при пътуването си в Лондон, бе възкликнала за англичаните: “Те знаят ли собственият си език?“ и “А аз какъв английски съм учила?“. Същото, но с испански привкус. Е да, всяка област има своите особености, но андалуският говор си е особено впечатляващ, особено ако решите да посетите Латинска Америка. Преди 500 години андалуската норма се качва на корабите на откривателите и по-късно на конкистадорите, които тръгват точно от пристанищата в Андалусия, за да акостира в Латинска Америка. Самият Колумб отплава от различни локации в Андалусия, като екипажът му е местен. И така в тази затворена среда (не е било толкова лесно да се пътува векове наред) е нормално на много места да се запазят характеристиките на тази езикова разновидност. И когато говорим за характеристики, тук имаме предвид предимно фонетични такива и донякъде лексикални. За разлика от официално приетите за езици галисийски и каталонски, където имаме различно изписване и лексика, тук става въпрос за кастилската норма, но с южняшки акцент.
Съвременният андалуски говор и неговите особености се е обособил в края на 15 век и началото на 16. Това съвпада с Реконкистата или повторното завладяване на католическите монарси на целия Иберийски полуостров и откриването на Америките. Макар андалуският диалект да е повлиян от арабския език, то това влияние не се отнася само до него, а изобщо за испанския език като цяло. Над 4000 думи в съвременния испански (кастилски) са с арабски произход. След изгонването на множество мюсюлмани, които отказват да се покръстят, регионът има опасност да се обезлюди (а все пак трябва работна ръка), така че е заселен с хора от различни краища, което води и до езиково разнообразие вътре в него. В наши дни, с повече от 8 милиона население, което е с милион и половина повече от населението, което говори каталонски и много повече от галисийския и баския езици (който са признати официално за езици), андалуският испански е един от най-разпространените и най-разпознаваемите в страната. Като прибавим към него и говора на областите Мурсия и Екстремадура, включително и на Канарските острови, с които споделят определени черти, това съвсем не е малка част от Испания. Най-общо, обаче андалуският диалект може да бъде разделен на източен и западен.
Един от основните характеристики, които са пренесени в Латинска Америка още с корабите на Колумб, чийто екипаж са андалусци, а преди това и на Канарските острови, е el seseo или сесео-то, а именно употребата на един и същ звук за три различни букви “s, z, c пред e, i“, а именно /с/. Това е нещо, което улеснява чужденеца, а и е било доста по-лесно да се обучи местното население. Обратно в Испания seseo е особено характерно за западната част на Андалусия, особено Севиля и Кордоба, и крайбрежието (Малага), макар че се среща из цялата област, плюс Канарските острови, части от Мурсия и Екстремадура. Но в Андалусия ще се натъкнете и на ceceo, което е обратното на seseo, а именно s се произнася като z /θ/ в книжовния кастилски (както се произнася комбинацията th в английския в беззвучния й вариант). То е доста локализирано, среща се по-често в провинциите Кадис и Уелва и в малки участъци от другите провинции, а в Латинска Америка е характерно за източната част на Венецуела, която в миналото се е наричала Нова Андалусия. Разбира се, има места дори в Андалусия, където се разграничава произношението на s и z, ce, ci. Според някои теории сесеото /seseo/ се е зародило като белег за произход и класа, понеже се смятало, че евреите и мюсюлманите, които били приели католицизма (конверсос и морискос) са разграничавали двата звука, затова католиците са започнали да ги произнасят еднакво, за да се разграничават от тях.
Друг феномен е, че на места s се произнася като /j/ “х“, докато ch вместо /ч/ се произнася /ш/. Въобще забравете за кастилската фонетика, защото в Андалусия не се говори така. Yeismo е феномен, който тръгва от Андалусия също, или това е еднаквото произношение на “ll“ и “y“ като “йъ, йа, йо“. Друга характеристика, поради арабското наследство, “х“-то не е силно и натъртено като в кастилската норма, но е по-меко и произнесено с издишване (аспирация) като английското “h“. Всъщност обратното също съществува, “h“ което е нямо в испанския, понякога се аспирира, т.е. произнася се като “х“.
Андалусците обичат да ядат букви, както се шегуват някои, понеже са бедни и гладни. Вместо изпускането на букви, се наблюдава “аспирация“, при която дадена съгласна се прознася с издишване, при което често звука се губи или се променя произношението му. Това се прави в много езици и по принцип улеснява произношението, особено в разговорната, бърза реч. Най-характерното черта, че няма андалусец, който да не го прави, а именно крайното s се изпуска и не се изговаря изобщо, което в доста случаи затруднява чужденеца с неговото В1 дали му говорят в единствено или множествено число, например “tres billetes“ ще се произнесе като “тре бийете“ и има да се чудите какво е, а изразът “mas o menos“ се произнася като “ма о мено“ (това са реални примери). Не само това, тази аспирация не е класова характеристика или използвана само в разговорната реч. В много интервюта с известни личности, в програми по телевизията, при журналисти, дори учени, се наблюдава и това е една от тези черти, която подсказва от къде е даден човек, а не белег за социална класа. Доста време, обаче, съществуват предразсъдъци спрямо андалуския акцент и се смята за по-малко “културен“ и по-низш, а на самите андалусци се слага етикет, че са “мързеливи, купонджии и ниско грамотни“.
Не само в края, изпуска се и в средата на думи, когато е пред друга съгласна, така че е нормално вместо “есто“, да чуете “еето“ (esto). Други крайни съгласни звуци също отпадат, като например в “calor“, където не се чува р-то в края, като във всички тези случаи гласните също се удължават. D между две гласни, също не се произнася и не само в миналите причастия, завършващи на -ido, -ado, но и други думи също. Като се прибавят всички тези особености, не е учудващо, че за чужденеца с ниво В1 му е трудно да разбере какво му се говори и се чуди за какво е давал пари да научи някакъв испански.
Много често се изпускат букви или включително се сливат думи, което е икономия в езика и се среща в разговорната реч на всички езици, така че ако в Андалусия някой ви каже “to“ иска да каже “todo“, а “na“ – “nada“, да не говорим за по-дългите фрази. Ако ви попитат “Cas comío?“ всъщност искат да ви питат “Qué has comido?“ (Какво яде?). Освен ако не отивате на някоя лекция, езиков курс или семинар по лингвистика, много вероятно е да се сблъскате с тези фрази. Дори молбата да ви говорят по-бавно, няма да промени начина, по който те ще го произнесат. Но не се безпокойте, всеки знае, че вербалната комуникация е само част от комуникацията, а жестовете и мимиките са характерни за испанците, също като другите южни народи, те жестикулират много, така че при изричането на последната фраза, не е изключено да направя жест с ръката към устата. Така е, както имаше една стара приказка, че от говоренето на испански (в случая беше английски), ме заболяха ръцете, така че ползвайте жестове и вероятността да се разберете е много по-голяма.
И разбира се, освен фонетично, андалуският говор се характеризира и с доста думи, които няма да срещнете в учебниците по испански за В1. Например, андалусците имат израза “no, ni, ná“ , който е тройно отрицание, но всъщност означавата противоположното, съгласие. Така че ако чуете, не се чудете. И внимавайте да не го объркате с “nanai“, което е категорично отрицание. Прекарвайки достатъчно време в Андалусия може и да излезете поне с ниво А2 по андалуски.
