Част втора
Касерес отвъд отъпканите маршрути
Касерес е място, където ще поискате да останете повече от един ден. Неслучайно носи короната на най-посещаваното място в област Естремадура и съвсем заслужено запазената му средновековна стара част е част от световното културното наследство на ЮНЕСКО и се води третият най-запазен средновековен комплекс в Европа. Касерес има и други титли които да прибави към туристическата си биография. Разхождайки се в запазената стара част зад, а и пред стените, често се натъкваме на каменни гербове на сградите, говорещи за множеството богати и изтъкнати семейства обитавали града в миналото. Касерес е известен като “град на хилядата герба“, които не е съвсем вярно защото са дори повече – днес наброяват над 1300. Градът е и важна спирка по “Пътя на среброто“ (Via de la Plata), някога древен търговски маршрут от север на юг, а днес алтернативен маршрут до Сантяго де Компостела, който тръгва от Севиля и пътува от юг на север. Всъщност пътят няма нищо общо със сребро, а е видоизменена дума от близката по звучене арабската дума за “павиран път“, както те са наричали римските пътища. Още една интересна подробност за необятната откъм любопитни факти Испания.
Още на входа на историческия комплекс ни прави впечатление леко изкривената порта, наречена Портата на звездата, заради Девата на звездата поставена от вътрешната страна, която днес си има модерна стъклена звезда. Изкривената порта, както и необичайната форма на сградата до нея, не са архитектурно недоглеждане, а се е наложило да бъдат преправени, за да могат да минават карети, но освен разширяването на портата се е наложило и а част от сградата (ъгълът) буквално е била отрязана, за да могат да завиват. Днес няма да видите да минават карети, но за съжаление се ползва от превозни средства като коли и мотори. Колкото до звездата, тя свети нощем, съвсем модерно нововъведение, но пък придава приятен акцент.
Портата на звездата, която води към историческия комплекс (ляво); Старата худерия (еврейския квартал – дясно).
В Касерес има стари еврейски къщи със запазен вид с белите комини покрити отгоре, варосани стени и малки балкони в Старата худерия (еврейския квартал) с тесни улички с доста голям наклон някъде, камени стълбища и малки градини. Днес на мястото на старата синагога се издига параклисът “Сан Антонио“ посветен на Свети Антоний от Падуа, но известен сред местните като Сан Антонио дел Барио (от квартала) и дребната фигура на Сан Антонио има доста богат гардероб, който редовно се сменя. Наблизо до Старата худерия се намира единствената реставрирана арабска къща-музей от 12 век, която е отворена за посещение. Музеят се казва “Юсуф Ал-Бурч“ и вътре надникваме в ислямския бит от това време, а и по принцип, бита на по-богатите мюсюлмани, с типичните стаи за една по-заможна къща от средните векове като хамам (баня), вътрешен двор (патио) и харем, както и автентичен кладенец (алхибе), който се е пълни от дъждовната вода и който все още е в употреба. Предполага се, че тук е живял богат търговец или друг богат арабин, затова е можел да си позволи да има както харем (като значението е скрито помещение само за жените), така и специална стая за собственика (алкове), която е издигната над останалите и под която се намира банята. Интересна е била функцията на вътрешния двор (патио), където освен за почивка и събирания, е било място и за спектакли, които включвали танци и музика, и затова дворът гледа към специално построената за това стая за танци. Така че къщата си е имала своеобразна сцена вътре в нея и докато гостите са си пийвали чай по традиция, са се наслаждавали на ориенталски танци.
Арабска къща-музей от 12 век: кладенец за дъждовна вода, вход към Залата за чай, Патио (вътрешен двор) с изглед към Стаята за танци (от ляво на дясно).
Друг любопитен факт, който е свързан с арабското наследство в Испания, че освен влиянието в езика, кухнята, архитектурата, са повлияли и начина, по който се хранят днешните испанци, които в миналото не са имали ред, но аработе са ги научили да започват със супа, после основно и най-накрая нещо сладко или десерта. Всъщност като се замислим, май са повлияли и на останалите народи. Като древна сграда, арабската къща си има свой призрак, въпреки че той принадлежи на целия Касерес. Това е призракът на арабска принцеса която се влюбила в християнски войн и му дала ключа за града, заради което Касерес бил завладян от християните. Баща й я прокълнал и затова сега духът й не може да намери покой и чудно защо е решил да се крие в арабската къща, някои предполагат, че е умряла там, а в днешно време са засечени радиовълни и необичайна паранормална дейност. Словоохотливият сегашен собственик на къщата музей, чийто баща е основател на музея през 70 години на 20 век, може да ви разкаже за легендата, както и други интересни подробности за къщата, стига да владеете поне малко испански.
Католическите крале Исабела и Фернандо също са посетили Касарес но тогава не е имало хотели, нито пък замък, построен там и са отседнали в къщата на фамилия Голфин. Благодарение на това, те са единствените, които са имали право да сложат кралския герб до своя на фасадата на сградата, което е видно и днес. От няколко години този дом е превърнат в музей, благодарение на щедрото дарение на Доня Татяна, последната наследница на рода, макар и по женска линия (името се губи през 19 век поради липсата на мъжки наследници). Вътре освен множеството придобивки на семейството, като те са пренесени от различни техни домове, включително домът им в Мадрид, който предимно са обитавали от началото на 20 век, има и архив в който има и документи подписани от Исабел Първа (католичката). Интересен факт е, че синът на основателя на рода, Санчо Де Паред Голфин, е бил нейн придворен и то доста приближан и е споменат в завещанието й, а след смъртта й продължава да служи на дъщеря й Хуана. В дома все още е запазена в оригинален вид зала от 16 век, Залата на оръжията, типична за късно средновековните замъци, в която освен оръжия има и портрети на представителите на рода Голфин с техните гербове и потекло. Дълги години изображенията са били скрити под пластове мазилка и боя докато при реновации през 21 век, съвсем случайно майсторите се натъкват на тях и залата е реставрирана в оригиналния й вид от 16 век, което я прави почти уникална за Испания с толкова запазен оригинален вид.
Залата на оръжията от 16 век с гербовете на Санчо Голфин и родът му и външната фасада на Палата на Фамилия Голфин
В Касерес главният площад (Plaza Mayor), който също е средновековен и е от 14 век, се намира извън стените на града, което се е наложило с разрастването му. Днес той служи за вход към Монументалния град посредством Портата на звездата. Друго интересно за този площад е лекият му наклон, който е така от 14 век, с цел когато вали, водата да почиства площада. Днес властите редовно мият и чистят площада, но наклонът си остава като любопитна характеристика. Разбира се, сегашните сгради с арки и портали са от по-късен етап. Днес по колоните се виждат надписи с имена на порталите, които указват с какъв занаят се е занимавал търговецът, чийто магазин се е намирал под съответната арка. В наши дни от занаятчийниците не е останала и следа освен надписите, а магазинчетата са превърнати в заведения или пък продават сувенири за туристите. В миналото на площада са се разигравали кориди, имало е пазар, както и други фестивали и празници, дори екзекуции. Днес площадът често се използва по време на Великденската процесия, както и когато се изнася покровителката на града, а именно Мадоната от планината в края на април.
Както подсказва името й, тази Мадона се намира в свое светилище в планината, която е по-скоро хълм и се издига на 600 метра надморска височина, на около 3 км от центъра на града, до което обаче има хубав път както за коли, така и за поклонници пешеходци. В миналото малката мадона с богат гардероб, включително и манта от 19 век, подарена от кралица Исабел Втора, е сваляна долу в града само когато е имало войни или бедствия като например суша, за да й се помолят за спасение. В началото на 20 век решават да празнуват в нейна чест на всеки 4 години, а през 1945 празникът става ежегоден. Всяка година празниците започват с процесия по свалянето на девата до града, която започва 11 или 12 дена преди първата неделя на май, когато тя отново се завръща в светилището си. По времето на празниците отсяда за няколко дена в катедралата Санта Мария в центъра на Монументалния град, където да я видят хората и да й се помолят преди да се завърне в своята обител, където сте добре дошли в работното й време.
El santuario de la Montaña, Cáceres (Светилище посветено на Девата от планината и изображението на девата, която всяка година се сваля за няколко дена в града преди първата неделя на май).
Като на много места в Испания със запазен средновековен вид, тук са снимани сцени от известния сериал “Игра на тронове“. Други известни продукции, които са снимали сцени в града са сериалите “Исабел I“ и “Ромео и Жулиета“ от 2017, както и сериали, посветени на Света Тереса и на Ернан Кортес. От филмите, Касерес е сцена за филми като “Черното лале“ с Ален Делон и “1492: Завладяването на рая“ с Жерар Депардьо в ролята на Христофор Колумб.
Касерес е по-древен отколкото мислим, по-скоро заселването на тези места, защото тук се намират няколко изключително интересни пещери с древни рисунки и останки от животни и хора. Най-известната, която се намира в рамките на града е пещерата Малтравиесо или по народному Пещерата на 4 пръста, наречена така заради множеството отпечатъци вътре в нея, като част от тях имат само 4 пръста. Днес тези следи от ръце (длани) наброяват цели 70 рисунки, като изследователите ги датират от периода на късния палеолит и по най-нови изследвания са поне на 66 хиляди години, което от своя страна показва, че става дума за рисунки направени от неандерталци. Заедно с тези изображения или по-точно отпечатъци, има и над 130 други пещерни рисунки. До ден днешен няма единна теория за това защо част от дланите им липсва пръст, дали наистина е липсвал пръст, дали е бил прикрит като вид ритуал или символ на нещо. Всъщност с отпечатъците на ръце пещерата не е уникална, понеже в Европа се срещат и други подобни, но интересното е използваната техниката. Има два основни вида – едните са отпечатък от пигмент на цялата длан, а другите са отпечатък на дланта в негатив, т.е. те са очертани с багрило покрая. Интересен факт за Малтравиесо е, че двете техники са използвани заедно, което не се наблюдава в нито една друга пещера, в която са открити отпечатъци от длани. Древните не са били толкова неразвити, както си мислим. И макар днес заради консервационни дейности, оригиналната пещера да е недостъпна, или поне трябва специално разрешение и специални дрехи, то има изграден център, където напълно безплатно не само да се запознаете с историята и находките, но има и реплика на част от оригиналната пещера с намерените рисунки и също като пещера вътре си е тъмно и хладно (което е от климатиците, но добър ефект все пак). Друг любопитен факт е, че днес вратата или портата пред пещерата е била портата на стария затвор на Касерес. Интересна аналогия, защото зад нея стои заключена и недостъпна пещера с праисторически находки като в затвор.
Вход към пещерата “Малтравиесо“ (ляво); реплика на пещерни отпечатъци на ръце, едната от които е с четири пръста (дясно).
Незнайно защо в Туристически информационен център често пропускат да ви кажат за пещерата и за светилището на девата, може би защото са встрани от централния маршрут, затова попитайте. Ще се зарадват на интереса ви към града. А Касерес пази още доста тайни и любопитни подробности, затова заслужава да му отделете повече от вашето време.