Често в новините ни заливат с информация за пренаселената с туристи Испания и за мерките срещу свръхтуризма, за стачките на местните и вредата от туризма. Но Испания не е само пренаселени плажове, шум, задушаване на идентичността на градовете и замърсяване. Страната предлага прекрасни възможности за еко туризъм като разходки пеша или с колело далеч от шумната тълпа. Хубаво е, че във всяка една област ще попаднете на такива кътчета, и не се заблуждавайте, че тези места не са популярни. Сендерисмо или планинският и пешеходният туризъм е доста развит с добре маркирани, поддържани и обезопасени пътеки. И да иска човек, няма как да се загуби, освен ако не поиска. Освен чисто технически, пътеките са сигурни и за чуждите туристи. Често ще срещнете да се разхождат хора сами от различи националности, страната е безопасна и за сами жени с множество хостели и стаи само за жени. Колкото за натоварването, дори и да не сте най-подготвените, има къде да отидете. За по-леко натоварване следвайте зелените маркировки, те обозначават локалните пътеки, които са под 10 км и са подходящи за еднодневен туризъм, а ако сте запален планинари и искате да направите някой и друг преход, има много места , в които да се настаните или пък да спите сред природата. Испания е една от страните в Европа, част от мрежа от пътеки на дълги разстояния (Gran Recorrido)
Северна Испания и Пътят на Свети Яков
Първото, което идва на ум, когато говорим за далечни разстояния е Камино де Сантяго. Френският път на Свети Яков се простира на близо 800 километра от Пиринеите във Франция, преминавайки почти цяла Северна Испания, докато стигне до Сантяго де Компостела. Той се извървява пеша или с колело и е пример за екологична форма на туризъм, която включва не само планински туризъм, но и културен, преминавайки през множеството малки селища. Много от тях са далеч от претрупаните туристически маршрути и предоставят на поклонниците среща с местната култура и кухня. Разбира се, пътят минава и през големите градове като Памплона, Бургос, Леон, Понтеведра, където да останете за повече от ден, за да посетите забележителности и да с епотопите в местанат култура. Но това кара тези градове да се погрижат за пешеходците и велосипедистите.
Многото туристи носят и опастността от замърсяване и изхвърляне на трудно разграждащи се материали, но Камино има свой код и правила и едно от нещата е туристите да събират боклука си, както и да заравят биоразграждащия се такъв, мидите не са само за украса. Разбира се, Камино изисква повече физическа подготовка, но не чак толкова. Може да изберете колко да вървите и кога да спрете, а голяма част от пътя е по равен терен, особено в последната си част. Все пак, за да получите сертификат, трябва да изминете поне 100 километра пеша или 200 километра с колело. Уважавайте пътя и следвайте тези правила, които правят преживяването ви, а и на всички останали по приятно. Много от албергетата (хостелите) по пътя ползват и реновяеми източници на енергия като слънчева батерии и слънчевата топлина. И още нещо позитивно за хората и околната среда е, че Камино ни кара да се замислим над ежедневието ни, над малките неща в живота, да живеем по-просто и без всичкия лукс, с който сме свикнали, да се сближим с природата и със самите нас, да видим важното, което не е материалното, а дълбокото свързване с природата и духовната ни страна. Камино ни учи да оставим материалното и материалния свят поне за малко и да бъдем по-близо до природата и да я пазим и почитаме.
Пътеките в Каталуния
А защо да не посетите някой вулкан? Е разбира се, угаснал и доста залесен, а дори не е и един и за разлика от активните вулкани, може да се разходите вътре в кратерите. Ако се намирате в Североизточна Испания, и още по-точно в област Каталуния, посетете окръг Гаротча в провинция Жирона или Хирона. И макар и учудващо, но там има запазени около 40 вулканични конуси с добре маркирани пътеки, с различна натовареност, с добре поддържани информационни центрове, въобще всичко в услуга на туриста и планинаря. Най-близката отправна точка е градът Олот.
Каталуния си има и свое езерно чудовище като това в езерото Лох Нес в Шотландия. То се намира в едноименното езеро в градчето Баньолес на двайсетина километра от Жирона, което понастоящем е най-голямото езеро в Каталуния. Дори и да не забележите чудовище, което е 100% сигурно, ще си направите една хубава разходка в парка около езерото. Няма страшно, благодарение на монаха Свети Еметерио от 8 век, който с молитви превърнал ужасното чудовище или по-скоро дракон в тревопасно. Езерото е любима лятна дестинация за местните от региона, които ходят там за плаж, да гребат, или ловят риба. Колкото до плажовете, те са цели два – един платен и един безплатен. И понеже сме в Испания, безплатният плаж е добре поддържан, мястото за плуване е оградено и даже си си има собствен спасител. Освен това в близост до езерото се намира находка на праисторически жилища от преди 7 хиляди години, така че имате 2 в едно, ако не броим и дракона. За щастие на туристите, които искат да избягат от шума и навалиците, Баньолес е едо спокойно място, познато и посещавано предимно от каталунците от региона. Няма развита търговия на сувенири и снимки с чудовища, така че е идеално за разходка сред природата.
Андалуските пътеки
Андалусия не е само фламенко, горещи страсти, горди аналусци и претоварени от туристи градове. И там ще намерите някоя спокойна пътека. Сиера Невада е надвиснала гордо над Гранада и предоставя страхотен фон за снимка пред замъка Алхамбра. Сиера Невада или заснежената планина е дом на доста живописни бели селца, сред които криволичат доста планински пътеки за разходка. Тези селца са известни като Лас Алпухарас, областта, в чиято територия се намират и може да и обиколите без транспорт като например тръгнете от най-високото село Капиейра и слезете надолу до следващото село или селца. Освен гледките и природата, самите селца също са интересни с белите си къщи и местните продукти и саморъчно изработени стоки.
Белите села, известни с името на района, Лас Алпухарас. Разходката между тях е приятна и лека по горски пътеки сред флората и фауната на Сиера Невада.
Сиера Невада предлага различни места за планински туризъм. Моначил, на 8 километра от Гранада, със своите добре поддържани екопътеки покрай реката с множество мостове е идеално място както за спокойна разходка, така и за по-екстремни преживявания, като скално катерене и планинско колоездене. Пътеките покрай реката са по-леки, а и носят насладата на прохладата през летните месеци. Докато тръгвайки сред скалите, ще попаднете на висящи мостове над високи пропасти и тесни пътечки виещи се сред скалите. Моначил в полите на Сиера Невада с неговите еко пътеки не е особено спокойно място, особено лятото, когато хората бягат от жегите, така че покрай реката има доста семейства и групи, които си правят плаж, както и за разходка наблизо до града. Мястото е познато повече сред местните, така че поне ще се спасите от тълпите туристи.
Екстремните пътеки
Близо до Малага се намира Пътеката на краля (El Caminoto del Rey), някога считана за една от най-опасните пътеки в света. В действителност днес тя е добре обезопасена и макар да минавате наблизо или над пропасти и по тесни пътеки и мостове, няма как да паднете вътре. Затова пък гледките към каньони, скали и долини ви спират дъха. При по-добър късмет ще зърнете и някои интересни обитатели като египетски лешояд или златист орел, а защо не и някой глиган. Цялата пътека е около 8 километра дълга и за разлика от други еко пътеки, тя е с вход, за да се гарантира добрата поддръжка на съоръженията и е нужно да направите предварителна резервация. За по-страхливите, може да се включите и в организирана група с водач, а има и такива които организират и транспорта до там и обратно от Малага или курортите наоколо. Ако пък решите самостоятелно да идете, и нямате кола, има спирка на влака, където ви чака бус до началото на пътеката. Всичко е добре организирано. На вас остава само да се подготвите с хубави обувки, с вода и нещо за хапване и да се насладите на преживяването. А ако много ви е страх, просто да не гледате надолу. Има и друг вариант, да намерите някоя друга по-подходяща за вас пътека, с които изобилства областта.
Image by alejandrocuencac from Pixabay
Пътеките в Екстремадура
Интересен факт е, че в Испания има доста различни пътеки. Един тип са Каминос натуралес (природн пътеки), които са изградени върху стара инфраструктура, която вече не се ползва, но така по един устойчив начин се оползотворяват тези обекти като стари железопътни линии, канали, изоставени пътища, по които са прекарвали добитък, днес превърнати в пътеки за пешеходен или велотуризъм, а и често за конен туризъм. Сред тях тези, които се простират по протежение на вече неизползваеми желозопътни линии се наричат Зелените пътища и в Испания има над 3000 км такива. Един такъв път е Вия Верде де ла Плата (Via Verde de la Plata), който се намира между Пласенсия (област Екстремадура) и Бехар (област Кастилия и Леон). Той се простира на около 70 км и следва маршрута на някогашната железопътна линия между Пласенсия и Асторга, сега превърната в зелен път за колоездачи и пешеходци. Любима еднодневна разходка за колоездачите, които могат да минат маршрута за по-малко от 4 часа в едната посока, но не е нужно да се стига до края, човек може да се наслади на приятната разходка в която и част на пътя да се намира. Този път предлага какво ли не, не само живописни местности, като гори, долини и реки, а също и построени от човека обекти като старинни мостове и реставрирани стари гари, кокетни селца и не на последно място следи от римските пътища и римски руини.
И ако Камино не е за всеки, къде заради време, къде заради физическа натовареност или други причини, но католическа страна като Испания предлага множество поклоннически пътеки, където да се разходите за няколко часа, а и да посетите някое светилище, храм или манастир. Ектремадура като всяка друга област предлага такива пътеки. Разбира се най-популярни сигурно е тази до кралския манастир в Гуадалупе, или до най-малкия манастир в света, посветен на местния светец, Педро де Алкантара, наречен Ел Паланкар, но не само.
Моето предложение е, ако се намирате в Касерес, един от най-важните туристически центрове в областта, да се разходите до близкото светилище, посветено на девата от планината, местна светица и покровителка на града. То е само на 3-4 километра от града и пътят разкрива прекрасни гледки както към самия Касерес, така и близките възвишения. Е да, повечето върви покрай шосе (не особено натоварено) и има доста изкачване до светилището, но пък дестинацията си заслужава. Там се намира малката дева с богат гардероб, която напуска светилището си един път в годината в края на април и началото на май, за да слезе до града, където да я почетат жителите и гостите на Касерес.
Изглед към Касарес по пътя за Свтилището от планината (ляво). Светилището на Девата от планината, Касарес, област Екстремадура (дясно).
Крайбрежните пътеки
Имаме и сини пътеки (senderos azulez), които както подсказва името им, вървят покрай морския бряг. Почти цялото източно крайбрежие е осеяно с тях, но се намират и на западното, както и южното, макар и по-малко, а има и във вътрешността по поречието на реки. И макар да изглежда все едно всичко е в полза на туриста и то е, това далеч не е единствената цел, защото така се поддържа крайбрежието с работата която се извършва по укрепването на тези райони и грижата към околната среда. Дори ако се намирате в някой курорт на Коста Брава, Коста Дорада, Коста дел Сол и още множесто costas (брегове), може да намерите някоя хубава пътека и да направите кратка или по-дълга разходка далеч от шумната тълпа. Така че ако желаете да избягат от препълнената с туристи Барселона, Валенсия, Севиля или Кадис, има къде да се отделите от шумната тълпа.
Ако сте отседнали в Барселона и искате да избягате за ден, поразходете се до Тоса дел Мар, крайбрежно градче, което гъмжи от туристи, местни и чуждестранни заради хубавите плажове, старинната част заобиколена от крепостна стена и крайморската атмосфера. Но и нещо повече, Тоса дел Мар предлага над десетина маршрута за пешеходци и велосипедисти, като някои минават по крайбрежието, а други навлизат във вътрешността. Хубавото е, че доста от тях са подходящи за еднодневна разходка и са кръгови маршрути, т.е. не се връщате по същия път, а по обиколен маршрут. По пътя освен незабравими гледки, къде към морето, къде към планините, ще се натъкнете на симпатични селц с автентична каталунска външност и дух.
