1895 година 14 годишният Пабло Руис и Пикасо пристига със семейството си в Барселона. Барселона е свързано с трансформацията на Пабло, в превръщането на Пикасо не само в художник, а и с визията на пътя който ще следва цял живот – този на артиста. Може би той винаги го е знаел, но го осъзнава точно в каталунската столица. Барселона е свързана и с едни от най-щастливите моменти в живота му и едни от най-депресивните. Интелектуалната и културната среда, както и света на бохемите, свободата на бордеите, духът на модернизма, изтласкващ класиката и старото, както и комбинацията на старо и ново, всичко това импонира на младия Пабло. Не случайно Пикасо сам пожелава да се направи музей на негово име там.
Ето 12 интересни факта, свързани с Пабло Пикасо в Барселона.
- Бащата на Пикасо преподава в Кралската академия на изкуствата в Барселона, а младият Пабло учи там. По молба на баща му се явява на изпит за напреднали, който издържа и така само на 13 години е приет в академията, където остава до 16 годишен, когато е изпратен да учи в Мадрид в известната академия за изящни изкуства “Сан Фернандо“, най-напредналото за времето си училище. Пикасо обаче мрази формалното обучение и вместо да посещава часовете, посещава Музея Прадо, където да се учи от картините на старите майстори като Гоя, Веласкес и Ел Греко. Така след една година се завръща в Барселона. Самата сграда, La Llotja, построена още през 14 век като стокова борса, е интересна с неокласическа фасада, но готическият й интериор е запазен. Сградата се намира близо до морето и Аквариума на Барселона и продължава да действа като академия за изобразително изкуство, а и също включва Търговската камара. Днес се организират организирани турове за туристите, и може да посетите и разгледате интересната сграда отвътре.
- Кафенето ресторант “Четирите котки“ (Els Quatre Gats) в стария град на улица “Монцио“ (Carrer de Montsió) е известно сборище за барселонската бохема и интелектуалците през периода на Каталунския моденизъм в края на 19 и началото на 20 век. Всъщност името е повлияно от името на парижкия ресторант “Черната котка“, но самото име на каталонски е игра на думи, понеже означава “странни хора, аутсайдери“. Интересно още, че отваря врати през 1897 година, годината, в която парижкият “Черната котка“ затваря. Мястото е магнит за художниците, музикантите и писателите на Барселона, и не само, архитектът Гауди също е бил чест посетител. Младият Пикасо е обичал да посещава това място заедно с приятелите си, сред които Сабартес и Касахемас, дори собственикът му поръчва да нарисува рекламен плакат, а по-късно и да илюстрира менюто на ресторанта. Пикасо прави и други рисунки на интериора на кафенето. Всъщност оригиналното заведение е имало кратък живот, затваря врати през 1903 заради финансови проблеми. Днес обновеното заведение, отваря отново чак през 1989, продължава да съществува въпреки, че е може би е загубило бохемското си очарование и е по-скоро магнит за туристите.
- Пикасо започва да се подписва с фамилията на майка си, Пикасо, когато живее в Барселона. Първоначално използва Руис Пикасо, с фамилията на баща си и майка си, както е прието в Испания, но майчината фамилия му се струва по-интересна и запомняща се от фамилията на баща му, Руис, пък и баща му също е художник и младият Пабло иска да се отдели от неговата сянка, въпреки че никога не е бил в нея. От малък той показва огромен талант и по скоро е търсил начин името му да звучи по-запомнящо се и интересно. Неговите каталунски приятели също смятат така и често са го наричали Пикасо. Още едно влияние, което дължим на престоя му в Барселона.
- 1934 е последната година, в която Пикасо посещава Барселона, а и Испания изобщо. Като противник на режима на Франко, той се превръща в “персона нон грата“ и никога повече не стъпва в родината си, но винаги остава “горд“ испанец в сърцето си.
- Пикасо е запален по борбата в бикове и посещава Аренас, арената за бикоборство, при една от визитите си на града. Днес тази постройка е превърната в мол, поради забраната за борби с бикове в Каталуния (забраната е отменена, но все пак каталунците са се отказали от този тип зрелище), но със запазена фасада от 1900. Залата се намира до площад Испания и всеки може да се качи на покрива й, от където да се разкрият гледки към хълма Монтжуик и Барселона.
- Една от най-известните кубистки картини на Пикасо, и една от първите му такава, Дамите от Авиньон (Les Demoiselles d’Avignon), която сега се намира в Музея за Модерно изкуство в Ню Йорк, е нарисувана при престоя му в Париж през 1907. Тя обаче изобразява публичен дом в Барселона на улица “Авиньон“ (Carrer d’Avinyó). Оригиналното заглавие на картината е: “Публичният дом на улица Авиньон“, но то звучи скандално и затова е прекръстена от Андре Салмон, въпреки че самият Пикасо не харесва името и предпочита “момичетата“ (chikas), но заглавието остава.
Следните факти са свързани с Музея Пикасо.
Музеят Пикасо в Барселона
- Музеят Пикасо в Барселона е първият музей, посветен на артиста и е единственият създаден, докато художникът е жив. Той е създаден по желание на Пикасо, всъщност на негоият дългогодишен приятел, Жауме Сабартес, който иска да го открие в родния град на артиста, Малага. Пикасо обаче е този, който избира Барселона, с която го свързва дълбока емоционална връзка. Така мястото, където се ражда артистът Пикасо, се превръща в мястото, което приютява първия музей, посветен изцяло на гениалния творец. Но знаете ли, че в началото музеят не се нарича “Пикасо“. По това време се нарича “Колекция Сабартес“ поради факта, че режимът на Франко не би одобрил музей на името на испанския творец, който е отявлен противник на неговата диктатура. Музеят отваря врати през 1963, когато Сабартес прави голямо дарение от над 500 картини от неговия приятел на град Барселона, като за целта в галерия се превръщат няколко готически дворци в квартал “Ла Рибера“ в старата част на града. Днес, поради огромния брой експонати, музеят се разполага в 5 от тези сгради. Самият Пикасо през 1968 година дарява серията от 58 картини, интерпретации на “Менините“ на Веласкес на музея в памет на неговия близък приятел Хайме Сабартес, където и до днес може да бъде видяна. Но това не е всичко, през 1970 артистът дарява над 900 предмета на галерията, сред които не само картини от академичния и синия периоди, но и скици, тетрадки, графики.
- Гореспоменатата серия от творби, създадена през 1957 и посветена на “Менините“ на бароковия артист Веласкес, е единствената изцяло запазена серия на Пикасо, изложена на едно единствено място. Тя си има и своя собствена зала в музея. Както интерпретации на цялата картина на Диего Веласкес, Пикасо рисува и само отделни елементи от нея, като един огромен брой картини изобразяват Инфанта Маргарита Мария, както и двете менини или придворни дами, Исабел де Веласко ( от лявата страна на инфантата, наше дясно, която стои изправена) и Мария Агустина Сармиенто (дясно от инфантата, приклекнала). Други картини пък изобразяват джуджетата, както и композиция от няколко от главните действащи лица.
- Музеят Пикасо съдържа над 4,200 творби на артиста, като те са предимно от по-ранните му периоди, през реализма и академичния рисунък, Синия и Розовия периоди, въобще формиращите му години между 1895 и 1904. Част от тези картини са били подарък на близкия му приятел, Сабартес, но има и такива, които при основаването на музея, са се намирали в Барселона в други музеи, както и дарения от близки и приятели на Пикасо. В музея има и огромна колекция от керамики на Пикасо. Да, в по-късните си години Пикасо усвоява и това изкуство, да рисува върху керамични съдове, като той самият ги изработва от направата от глина, до изпичането, глазирането, изрисуването. През 1982 последната му съпруга Жаклин прави дарение от 41 керамични съда на музея.
- Любопитен факт е, че Пикасо, който обича предизвикателствата, когато е на над 65 години открива грънчарството и рисуването върху керамика и се заема да го овладее. В началото му е трудно, но не се отказва, впуска се с ентусиазъм от изпичането до подбора на боите и изображенията върху чинии, плочки, вази, кани и други. Така днес тези негови произведения наброяват над 600 уникални модела, които обаче още приживе са репродуцирани в масови количества. Той набляга на типични испански мотиви като борба с бикове, както и лица на хора и животни. За времето си те се смятат за по-низша форма на изкуство и докато повечето хора не са можели да си позволят картина на художника, за времето си Пикасо ги пуска като серии на достъпни цени (репродукциите) и това е доста финансово изгодно и за самия него. Днес, разбира се, оригиналните керамични предмети са доста скъпи, и някои достигат и до 1 милион долара, а самите репродукции достигат до четирицифрени или петцифрени суми. Но къде в Барселона може да се насладите на неговата керамика освен в Музея Пикасо. Ами в Испанското село (Poble Espanyol) в подножието на хълма Монтжуик. Този музей на открито е музей на архитектурата на различните области и региони в Испания и сам по себе си предлага доста какво да се види и снима, така че лесно може да се пропусне Фондацията за съвременно изкуство „Фран Даурел“, където освен Пикасо, има произведения на Дали, Миро и други съвременни артисти. Точно там може да откриете и керамичните изделия на Пикасо. Не е нужен отделен билет, билетът за Побле Еспаньол е достатъчен, за да се посети и този музей (виж повече тук).
- Връщайки се обратно към музея Пикасо, той съдържа доста картини от Синия му период. Интересно е, че точно Барселона се смята за мястото, което слага началото на този му период. При посещението си на Испания и най-вече Барселона през 1901, като последица от самоубийството на близкия си приятел Карлес Касахемас в Париж, Пикасо изразява чувството си на скръб и депресия в избора си на тъмни краски, в случая сини и зелени. Самият той по-късно пише, че смъртта на приятеля му е това, което го подтиква да рисува в тази гама. Темите също са свързани с тъга, скръб, бедността, отчаянието и социалната изолация, като рисува бедните, просяците, затворници и въобще маргиналите в обществото. Друг обект стават починали хора, да не забравяме, че той изобразява Касахемас в ковчега, като тази картина днес се намира в Музея Метрополитън в Ню Йорк. Той дори посещава моргата на болницата “Санта Креу и Санта Пау“ с цел да търси обекти за своите картини. Този период продължава до 1904, когато Пикасо навлиза в Розовия си период, като в музея могат да се видят и няколко картини от него. Макар животът му в Париж да повлиява изкуството му, специалистите смятат, че Синият период е повлиян от Испания, докато Розовият период е повлиян от живота му във Франция. Интересен факт е, че съвременниците на Пикасо не правят разлика между Синия и Розовия периоди, които считат за един. Това разграничение се появява доста по-късно.
- В музея се намират и картини на гълъби, които художникът рисува през 1957, където на балкона на студиото му в Кан кацат тези птици и той решава да си почине от серията “Менини“ за малко, за да ги изобрази. Известен е цитатът на художника: “Отне ми 4 години да се науча да рисувам като Рафаело и цял живот да се науча да рисувам като дете“. В по-късните си години той се обръща към детството и спомените от него, когато баща му обича да рисува гълъби. Гълъбите на Пикасо са ярки, изпълнени с цветове като рисунка на дете. Като дете той рисува гълъби в детайли, с фотографска прецизност, но възрастният вече Пикасо се обръща към детето в себе си, за да създаде тези весели платна, пълни с цветове, слънце и живот. Днес в музея си правят среща реалистичните гълъби с наивистичните и може сами да направите разлика между гълъбите на младия Пабло и тези на възрастния артист Пикасо.
Покривите на Барселона, 1902 (ляво); Гълъби, 1957 (средата); Инфанта Маргарита Мария, част от серията “Менините“, 1957 (дясно).