Част Първа
Най-големите музеи на открито са самите градове със своите постройки, улици, сгради и паркове и цялата тази архитектура и градоустройство са достъпни пред очите на всички, дори и за най-нискобюджетния пътешественик. Ако направим една разходка през Испания, ще се натъкнем на витрина от всички основни европейски архитектурни стилове и стилове в изкуството от 2000 години насам като е добавила и свой собствен типичен привкус.
Класическата архитектура или архитектурата на симетрията
Римската архитектура се характеризира със здравина, устойчивост, функционалност и гръцка симетрия. Римляните са оставили своя отпечатък на Иберийски полуостров и не само това, днес част от наследството им е не само запазено или възстановено, но и продължава да функционира. Такъв е, например, Античният театър в Мерида в област Естремадура, който е и един от най-добре запазените в цяла Испания. Построен е през 15-16 година преди Христа и всяка година през юли и август в него се провежда театрален фестивал и се играят класически театрални постановки. Любопитен факт е, че римляните не са били особено любители на театъра, но е било белег на престиж за града да притежава подобна сграда, а днес тя е единствената от римския период, която все още функционира с първоначалната си цел.
Друг важен обект на римското наследство е акведуктът в Сеговия, построен без ползването на хоросан за съединяването на каменните блокове, който гордо се издига и днес. Построен през втори век от Новата ера, този образец на инженерната мисъл и римската архитектура е ползван да снабдява града с вода чак до 1973. Днес е обект от Списъка за културното наследство на ЮНЕСКО, заедно със стария град и е първото нещо, което пътешественика вижда приближавайки града. От по-запазени акведукти трябва да споменем този в Тарагона, област Каталуния и в Мерида, област Естремадура, които също са в списъка на ЮНЕСКО.
Ляво: Акведуктът в Сеговия от втори век. Дясно: Античният театър в Мерида, област Естремадура, където всяко лято се играят класически постановки на открито.
И ако с горните обекти нещата са ясни, не така е с крепостите, укрепленията, градските стени и мостовете, понеже те често са ползвани и след римляните и разбира се пристроявани и достроявани. Луго в област Галисия притежава най-добре запазените римски стени, а в А Коруня се намира най-старият действащ римски фар. Мерида в Естремадура и Тарагона в Каталуния имат едни от най-запазените обекти от римско време, но градове като Сеговия, Кадис, Сарагоса, Картахена, Сагунт или Сагунто, А (Ла) Коруня също има какво да покажат на туристите от римското наследство в Испания.
Ляво: Римският театър в Сарагоса (Museo del Teatro Romano de Caesaraugusta). Дясно: Римският мост на река Гуадиана в Мерида.
Наследството на вестготите
След упадъка на Римската империя, вестготите или западните готи идват по тези места и остават три века (5-8 век), като вплитат класически елементи с ранна християнска архитектура. Днес няма много изцяло запазени сгради от този период. Този стил използва класически колони с разнообразни коринтски капители, църквите са тип базилики, които са правоъгълни по форма. Един от запазените примери на архитектура от 6 век е църквата Сан Кугат дел Вайес в предградието Сан Кугат на Барселона.
Романска архитектура
Този стил е най-широко разпространене през 11-12 век, макар да продължава и през 13 век. Съчетава в себе си елементи на римската, германска и византийска архитектура и показва забогатяването на цъквата, която влага в направата н акатедрали и църкви, които да са по-величествени от предишните периоди. Този стил е дълбоко свързан с разпространението на Християнството и затова процъфтява в Северна Испания, която не е под арабското влияние за разлика от южната част, и особено по Камино де Сантяго. Характеризира се с дебели стени, малки прозорци, полуцилиндрични сводове под формата на варели, семпла остановка, под на църквите, който образува латински кръст. Всичко това цели да внуши здравина и стабилност и да създаде подходяща атмосфера за усамотение и религиозно съзерцение. С времето започва да се изработват повече декорация и повече склуптури, поставят се украсени олтари и Късният романски стил еволюира в Готика.
Испанска Готика
Погрешно е схващането, че Готиката е свързана с мрак и тъмнина, това идва от по-късното използване на тази дума, особено в литературата. Напротив, Готиката, особено в религиозните сгради, е свързана със светлина и пространство, създаването на илюзията, че стигаш до небесата и се докосваш до Бог, затова и катедралите растат на височина. Готиката не само докосва човека до Бога, но е прослава на човешките възможности.
Катедралите рядко са един стил, едно защото понякога се строят с векове, и второ, понеже преминават през трансформации, реновации, разширяване, надсторяване и пристрояване. Характерни за Готиката са островърхите кули и арки, високите сводове, високите каменни колони, светлината, витражите и розетите, както и подпорните колони. Идеята на готическите катедрали е да предизвикат страхопочитание и да възвеличаят божественото, чрез височината и осветеността си да създадат връзката с небесното. Да, основното на готическите религиозни сгради е, че те са много по-светли и по-просторни от романските църкви. Те са строени и да събират повече вярващи. Повлияват се и религиозните структури отвътре, където освен високите сводове и витражите, е характерна и величествената олтарна живопис. Но Готиката е не само в религиозните сгради още в строежа на замъци, дворци, обществени сгради.
Този стил пристига в Испания през 12 век под влияние на Европейската Готика и най-вече тази на Франция, но навлиза с пълна сила през 13 век, известна като Висока Готика, когато по-ранният романски стил напълно е изместен. И така тя става предпочитан стил чак до 16 век. Силно е повлияна от католицизма и затова по пътя на Свети Яков, или Камино де Сантяго, започват да се издигат множество готически катедрали като тези в Леон и в Бургос. Катедралите в Бургос и Толедо са едни от най-добрите примери на Високата Готика в Испания. Най-ранната готическа катедрала е тази в Авила, но тя пази и следи от романската архитектура и не е чисто готическа. Ако пък искате да видите най-голямата готическа катедрала в света, непременно трябва да посетите катедралата в Севиля, която се издига на мястото на джамия, като все още пази някои елементи от нея, като например дворът, известен днес като Дворът на портокаловите дървета, и разбира се камбанарията Джиралда. Преди да бъде превърната в камбанария, тя е била минаре на джамията, а днес е един от символите на града. Колкото до статуята отгоре, чието копие днес може да се види и пред южния вход на катедралата, портата на Свети Кристофър, то е прибавено през 16 век, за да символизира триумфа на християнството. Една от най-известните гробници вътре е тази на самия Христофор Колумб, откривател на Америка, и на сина му Диего.
Ляво: Катедралата в Бургос; дясно: Катедралата в Севиля.
Това, което прави испанската готика различна , заедно с тази в Португалия, е използването на мудехарски елементи и влиянието на ислямската архитектура и изкуство.
Мудехарска архитектура или Мудехарска Готика
Този стил се заражда на испанска почва от съжителството и комбинирането на ислямската, християнската и до по-малка степен еврейската архитектура в Испания. Мудехар означава този, на когото му е позволено да остане, насочвайки към мюсюлманите и евреите, които остават на Иберийския полуостров и след Реконкистата между 12 и 16 век. Характеризира се с широката употреба на тухли, на керамика под формата на глазирани шарени плочки, както и на дърво и мазилка. Тези материали са били не само по-евтини, но и по-лесно достъпни. Също така са характерни арките под формата на подкова с колони, геометричните декоративни елементи, осмоъгълни кули. Стилът Мудехар се разпростира из цяла Испания, особено Андалусия, Кастилия и Арагон. Сред едни от най-изтъкнатите примери на Мудехарската архитектура е дворецът Алхамбра в Гранада, Джамията-катедрала в Кордоба, дворецът Алхаферия в Сарагоса, както и стария град на Теруел.
Ляво: Дворецът Насрид, Алхамбра, Гранада, област Андалусия. Дясно: Дворецът Алхаферия, Сарагоса, област Арагон.
Ляво и среда: Джамията-катедрала (Мескита) в Кордоба, Андалусия. Дясно: Кулата Сан Мартин, Теруел, Арагон.
Ренесансова архитектура
Макар и със закъснение Ренесансът навлиза в Испания от Италия през 15 век и оказва силно влияние в изкуството с представители като Луис де Моралес и Ел Греко и архитектурата. Но испанците както винаги ще привнесат свой собствен привкус в стила. Разделяме го на 3 етапа. Етапът “Платереск’“ е граничен стил между Късната Готика и Ранния Ренесанс, като той достига и до завладените и заселените територии в Америка. Името му идва от приликата на детайлите с тези, които изработват бижутерите, особено тези които изработват сребърни бижута. Този стил се характеризира с богато украсените фасади с елементи, щитове, фигури на хора, на животни, на фантастични създания и медальони (кръгове върху фасадата, запълнени с фигури). Един от най-важните представители в Испания е университетът в Саламанка, най-старият университет на Иберийския полуостров. Други два великолепни примера са: парадорът “Рейес Католикос“ в Сантяго де Компостела, точно до катедралата. Парадорите са хотели, които се намират в стари сгради и сгради с историческа ценност с цел запазването и поддържането на тези сгради и макар много от тези парадори да са доста скъпи, могат и да се намерят на по-поносими цени.
Ляво: Фасадата на парадора “Рейес Католикос“, Сантяго де Компостела. Дясно: Фасадата на университета в Саламанка.
Във втория етап се стига до Класическия Ренесанс или още “пуризъм“, при който излишната декорация се изчиства и линиите са по-скоро класически. Декоративните елементи са само около прозорците и портата. Такава е фасадата н алкасъра на Толедо. Важен аспект в интериора са пропорциите и хармонията, взаимствани от италианския Ренесанс. Заради това разнообразие на формите, понякога е трудно да се приеме, че две сгради принадлежат към Ренесансовата архитектура. Университетът в Алкала де Енарес, друг стар университет, където всяка година на 23 април се връчват наградите за литература “Мигел де Сервантес“ на именития си съгражданин, също може да се похвали с ренесансовата си фасада в стил Платереск на главната си сграда, колежът Сан Илделфонсо. Фасадата създава усещането за хармония и равновесие. Най-изчистената сграда на Испанския Ренесанс е разбира се палатът манастир Ел Ескориал. той обаче спада към последния етап, понеже е завършен от Ерера. Последният етап се нарича Ерериански стил заради този архитект или Късния Ренесанс. Няма декоративни елементи, правите линии и свободното пространство.
Ляво: Алкасарът (Дворецът) в Толедо, Кастилия-Ла Манча. Дясно: Дворецът-манастир Ел Ескориал в едноименното градче на 45 км. от Мадрид.
След Ренесанса идва време да се разгърне и Барокът, който е просто създаден да процъфтява за испанската почва.