Испания не е само плажове, Саграда Фамилия и Алхамбра. И макар гореспоменатите да привличат хиляди туристи, в Испания се намират любопитни музеи. Нека направим едно пътешествие и посетим част от тях, да не говорим, че някои са дори безплатни.
Касерес и арабският дом плюс един призрак
Призракът е бонус и не разчитайте да го усетите, макар че посетители да твърдят, че са имали паранормални преживявания. Всъщност Касерес притежава уникален музей по рада си, а именно там се намира единствената реставрирана арабска къща-музей от 12 век, отворена за посещение. Музеят се казва “Юсуф Ал-Бурч“ (Casa-Museo Árabe Yusuf Al-Burch) и може да се посети срещу скромната сума от 2 евро. Намира се в старата част на Касерес зад стените на някогашния средновековен град и макар в Естремадура той да е най-посещаваният град, то рядко ще се натъкнете на тълпи в къщата-музей, къде защото е малка, и къде защото е лесно да бъде подмината. Този малък етнографски музей ни потапя в ислямския бит от това време, а и по принцип, бита на по-богатите мюсюлмани, с типичните стаи за една по-заможна къща от средните векове като хамам (баня), вътрешен двор (патио) и харем (стая само за жените), както и автентичен кладенец (алхибе), който се е пълни от дъждовната вода и все още действа. Предполага се, че тук е живял богат търговец, затова е можел да си позволи да има както харем, така и специална стая за собственика (алкове), която е издигната над останалите и под която се намира банята. Интересна е била функцията на вътрешния двор или патиото, където освен за почивка и събирания, е било място и за спектакли, които включвали танци и музика, затова дворът гледа към специално построената за това стая за танци. Всичко това ще научите от словоохотливия сегашен собственик, който е и син на основателя на музея. Бащата, Хосе де ла Торе, не е с арабски произход, но живо се е интересува от история и археология и когато през 60-те години закупува тази къща, при ремонтите на бял свят излизат интересни находки според които някога е била арабска къща от 12 век, построена върху римска такава. Затова собственикът решава да възстанови къщата и да я обзаведе по маниера на богатите къщи от 12 век, като за целта собственикът обикаля из арабския свят и прави задълбочени проучвания на ислямския бит и култура, запознава се с професор от Багдад, който му помага с наименоването на помещенията и разположението им в къщата и така след петнайсетгодишен труд музеят отваря врати през 1976. На официалното откриването на музея присъства и тогавашния посланик на Ирак в Испания, Ахмед Хусеин. Освен достата експонатите донесени от пътуванията на Хосе де ла Торе, се натъкваме и на оригинални такива, намерени при разкопките, както и на гореспоменатия кладенец.
Разбира се, Естремадура се слави със своите паранормални явления, така че древна постройка не може да мине без някой и друг призрак. Това е призракът на арабска принцеса която се влюбила в християнски войн и му дала ключа за града, заради което Касерес бил завладян от християните. Баща й я прокълнал и затова сега духът й не може да намери покой и чудно защо е решил да се крие точно в арабската къща. Още по-интересно е, че в днешно време са засечени радиовълни и необичайна паранормална дейност. Има и телевизионни предавания посветени на феномена, а туристи съобщават за странни случки, като ледено докосване и включително една жена не е можела да си поеме дъх. Ако изключим течението, което става вътре, както и мирисът на тамян, който се носи и фактът, че пространството е тясно, може наистина да се дължи на някой и друг призрак, но все пак не разчитайте на това.
Музеят “Арабска къща от 12 век“ в Касерес, област Естремадура (патиото- ляво; интериор – дясно).
Малката Европа до Мадрид
Ако сте разгледали всичко, което има да се разглежда в Мадрид, което е невъзможно, но все пак, ако искате да се разходите наблизо с влака и посетите някой интересен музей, защо да не отидете до Торехон де Ардос (Torrejón de Ardoz) и да посетите парка „Европа“ (Parque Europa). Там ви очакват реплики в умален размер на 19 известни монумента от цяла Европа и част от Берлинската стена и за разлика от известния си белгийски събрат “Мини Европа“, може да се посети напълно безплатно, ако не броим билета за влак, който не е скъп, тъй като сте все още в периферията на Мадрид. Сред именитите забележителности ще забележим: Бранденбургската врата в Берлин, Фонтанът на Треви в Рим, мостът Тауър Бридж в Лондон и Айфеловата кула в Париж, а частта от Берлинската стена е подарък от берлинските власти. Най-новата придобивка от по-миналата година е от Швеция и е подарък от ИКЕА. Представлява стълб с табели, които показват разстоянието от Торехон де Ардос до 35 града в света, като един от тях е и рожденното място на шведската марка, Елмхулт.
Паркът “Европа“ в Торехон де Ардос с реплики на Бранденбурската стена в Берлин (ляво), Айфеловата кула в Париж (среда) и Малката русалка в Копенхаген (дясно).
Музеят на оригамито
Не е нужно да се пътува до Япония, за да се посети музей на оригамито, достатъчно е да отидете до Сарагоса, област Арагон. Е, този музей едва ли е препълнен с посетители, понеже Сарагоса е пълна с множество монументи и забележителности и така този уникален музей остава встрани от погледите. Срещу скромна сума от 3 евро (2 за граждани над 65 и ученици), ще се насладите на разнообразни оригами фигури от артисти от цял свят. Цветя, животни, известни личности, дори дрехи, може да видите какво ли не, направено от прегъната хартия (което е буквалният превод на япоснкото оригами). За любителите на оригамито има и работилници и кръжоци, а самите експозиции се сменят през определено време, така че винаги има нещо ново да се види. Интересно е да се знае, че традицията по тези земи не идва от Япония, а се е развила самостоятелно с някои малки разлики от източната традиция, докато през 19 век двете традиции – западна и източна – се срещат и така се повлияват една от друга. В музея може да разберете и повече за историята на “свиването на хартията“.
Музей в пещера
Ако се намирате в провинция Гранада, си заслужава да се отбиете до Гуадикс, да хванете туристическото влакче в центъра и да отидете до Квартала на пещерите (Barrio de Cuevas). Но това не са само пещери, а и жилища, повече от 2000 на брой, и днес те са обитаеми, но разбира се, вече са модернизирани с ток, канализация, телевизори и интернет. Въпреки всичко те са запазили архитектурата си и разположението си, както и атмосферата си и естествената си приятна температура от 18-20 градуса целогодишно, така че лятото е приятно хладно, а зимата топло без нужда от климатици, както и естествената изолация на глината. В центъра за посетители “Пещерите на Гуадикс“ може да се види разположението на помещенията и начина на живот в пещерите, както и различни предмети, свързани с живота в тях.
Пещерен дом в Гуадикс, провинция Гранада (ляво); Центърът за посетители в Квартала на пещерите в Гуадикс (дясно).
Испанското село
Ако искате да обиколите Испания за няколко часа и за малко пари, посетете Испанското село (Poble Espanyol) в Барселона, етнографски музей на открито, където може да видите реплики на типични сгради от всички области на Испания. Може да видите типичен кастилски Пласа Майор, да спрете пред стените в Авила, да видите истинска Мудехарска кула, и още много. Този музей на открито е разположен в подножието на хълма Монтжуик на площ от 49 000 кв. метра. Отваря врати през 1929 година и е създаден специално за Международното изложение в Барселона, като е построен за малко повече от една година между 1928 и 1929. Това е уникален по рода си музей в Испания, защото е посветен на испанската архитектурата, в който ще откриете реплики на 117 сгради от 33 региона в 15 области на Испания, изградени в реален размер, като регионите са представени с най-характерната и забележителна архитектура. Освен сградите, като истински град, мястото има улици, площади, занаятчийски ателиета, магазинчета, ресторанти, музеи, дори театър, училище и църква. Един миниатюрен град в сърцето на втория по големина град в Испания, перлата на Каталуния, Барселона. Освен архитектурата и занаятите, тук може да се насладите и на произведение на испански артисти като Миро, Пикасо, Дали във Фондациятата за съвременно изкуство “Фран Даурел“, където се намира колекция от оригиналните керамики на Пикасо. (Може да закупите билет тук.)
Испанското село в Барселона: улица в Андалусия (ляво) и Мудехарска кула (дясно).
Музеят на най-известната мишка в света
Англичаните имат феаята на зъбките, а испанците – мишката на зъбките. Той си има име, адрес и дори цял музей посветен на нея или по-скоро него, защото това е Мишокът Перес, който живее заедно със семейството си в кутия от бисквити на улица “Аренал“ 8 в Мадрид. Той събира нощем падналите млечни зъби, които децата са поставили под възглавницата и им оставя паричка или лакомство.
Всъщност Мишокът Перес или Ратонсито Перес (El Ratoncito Pérez или Ratón Pérez) не е замислен като Фея на зъбките, а като герой в детска книжка, но без да има нищо общо със зъбите, от писателката Сесилия Бьол под псевдонима Фернан Кабайеро. През 1894 година Луис Колома решава да използва този герой, за да напише приказка за осемгодишния крал на Испания, Алфонсо XIII, който е загубил първия си млечен зъб. Приказката добива голяма популярност, както в родината си, така и в останалия испаноезичен свят, като на места е известен просто като мишката на зъбките. Затова не е чудно, че през 2003 Градският съвет на Мадрид решава да постави плакет на ул. “Аренал“ 8, където се предполага, че е живял заедно с жена си и трите им деца. Така Ратонсито Перес се превръща в първият измислен герой, който получава тази чест. И не само това, има и собствен музей, както и бронзова статуя, посветени на него. Не случайно е най-известната мишка в цяла Испания и дори Латинска Америка.
Музеят-затвор в Бадахос
Един музей, който е колкото интересен като съдържание, така и като сграда е Музеят на Екстремадура и Латинска Америка за модерно изкуство (Museo Extremeño e Iberoamericano de Arte Contemporáneo) или MEIAC в Бадахос, който се помещава в затвор. Сградата е цилиндрична и освен, че е била затвор, става и жертва на пожар. Пожарът от своя страна се разгаря заради бунт в затвора през лятото на 1978. Все пак бунтът е потушен, няма жертви, само ранени и големи разрушения. Донякъде бунтът е бил и социален, защото тук са били затваряни без вина хомосексуални и транс хора и всякакви марганализирани групи по времето на Франко, а днес това е място на свободната експресия, в който се помещават произведения на съвременни артисти от Испания, Португалия и Латинска Америка. След пожарът сгадата продължава да служи още малко като затвор, след което осъдените са преместени. Вместо обаче да се остави на разрухата, властите решават да възстаноят сградата и 12 години след като затвора престава да съществува, обновената сграда отваря врати като музей през 1995. Може да посетите музея съвсем безплатно и да с енасладите на модерно изкуство разположено на 4 етажа.
