Мадрид на Гоя

Ако има испански художник, който превръща столицата в свое място и чийто живот е вплетен в този на Мадрид, то това неминуемо е Франсиско де Гоя. Роден в област Арагон, в селото Фуендетодос, но като дете семейството се премества в близката Сарагоса, където се ражда и художникът Гоя. Пътят му на художник до кралския Мадрид, обаче, не е лек. Започва с пъстри рисунки за гоблени, забелязан е от благородниците заради изящния му и смел рисунък и макар и късно в живота, се издига до заветната позиция на кралски художник. Макар и да прекарва множество години в Мадрид, да рисува аристокрацията, краля, събития като войната с французите, той не умира там, а в изгнание в Бордо.

Прадо

Тръгвайки по маршрута на Гоя, мястото, където ще го срещнете в пълния му блясък е, разбира се, музеят Прадо, където се намира най-богатата колекция от негови картини, над 150 и това е без изобщо да броим скиците, рисунките и гравюрите му. В картините му можем да проследим и еволюцията му на художник, започвайки с веселите изображения на мадридските махо и маха в рисунките му за гоблени, проследявайки неговите откровено реалистични кралски портрети, стигайки до картините му на социална тематика като “Трети май“, чак до черните му картини, които ни потапят в дълбоко униние и безнадеждност и гравюрите му, които носят подчертано модерен отпечатък. Гоя е гений, недоценен подобавашо за времето си, безценен за изкуството. Там ще се срещнете и с Голата и Облечената Маха, две картини, които днес няма посетител на Прадо, който да ги пропусне, но които допреди 120 години са останали скрити за публиката. Благодарение на него, можем да видим и истинския облик на кралското семейство и въпреки болезнената си реалистичност, картините му носят и много символика. И всичко това под един покрив. Ще ви трябват няколко часа само за Гоя, който може да откриете в редица зали с емблематичните му картини като “Голата Маха“ и “Облечената Маха“ (зала 38), “Трети май“ (зала 64), зала 67 със “Сатурн поглъща сина си“ и останалите 13 платна от цикъла му черни картини, зала 89 (рисунки за гоблени), и картините посветени на семейството на Карлос Пети (зала 32). Неслучайно бронзовата статуя на Гоя е поставена пред Прадо (северна фасада, вход “Гоя“), заедпо с тази на Веласкес (главната фасада) и Мурильо (южна фасада), като едни от най-видните представители на испанската живопис. Днес Гоя гордо гледа към входа на музея пазещ голяма част от творчеството му.

Съвет: Ако имате малко време в Мадрид или пък вече сте го посещавали, но много искате да се срещнете с изкуството на Гоя, то музеят има вход свободен всяка вечер последните два часа (пон.-събота 18-20; неделя 17-19), които може да не стигнат за целия музей, но са достатъчни да откриете и преоткрите Гоя. Има опашка, но тя върви доста бързо.

Кралската академия за изящни изкуства “Сан Фернандо“

Макар Прадо да се слави с най-богатата колекция на Гоя, то в Мадрид ще откриете Гоя на доста места. Гоя толкова е творил за своите 82 години, че почти няма известен музей в Мадрид да няма някое негово произведение. Интересен факт от биографията на арагонеца е, че два пъти кандидатства за Кралската академия по изящни изкуства “Сан Фернандо“, в Мадрид, през 1763 и 1766, но не е приет. Въпреки това, по-късно той е назначен за Директор на катедрата по рисуване (1795-1797), а след това за почетен директор. Днес академията пази 13 негови картини, включително и два автопортрета, сред които негов автопортрет как рисува в студиото си, който е уникален за художника. Там се намира и известната картина “Погребението на сардината“ (El entierro de la sardina, 1814-1816), която изобразява испанска традиция по време на карнавала, която се изпълнява в деня преди началото на Великите пости, както и портрет на Мануел Годой, пръв дворцов минстър (министър-председател) в периода 1792-1797 и 1801-1808.

Това далеч не е всичко. В Музея на гравюрите към Кралската академия за изящни изкуства (в същата сграда на ул. “Алкала“ 13) през 2024 отваря врати новият “Кабинет на Гоя“, наследник на по-стар такъв от 1990, като за целта се реновира залата за временни изложби. Целта е да побере постоянната експозиция на 213-те медни плочи за четирите цикъла гравюри “Ужасите на войната“, “Тауромакия“, “Капричос“, “Пословиците“ известни още като “Безумията“ (диспаратес), понеже старият кабинет е доста по-тесен. В музея на романтизма и музея Ласаро Гаярдо ще срещнете негови творби.

Съвет: Ако се намирате в Сарагоса, не пропускайте да посетите музея “Гоя“, където са изложени четирите цикли с гравюри на Гоя, като “Тауромакия“ е даже първо издание. Също така ще откриете и 15 от неговите картини.

Херцогинята на Алба

Известният днес портрет на Херцогинята на Алба, нарисуват от Гоя през 1795 се намира в Паласио де Лирия (El palacio de Liria ), палат от 18 век, който е отворен за посещения. В 14 зали, отворени за посещение, има и други негови картини, както и богата колекция от картини и предмети на изкуството като “Портрет на Херцога на Алба“ от Тициан. Смята се, че Гоя е бил влюбен в херцогинята и дори че е имал любовна история с нея, макар да става дума по-скоро за платонична любов или любов към муза, ако е съществувала изобщо такава. В миналото се появяват и теории, че тя е тайнствената дама, позирала му за картините “Голата маха“ и “Облечената маха“, които обаче са отдавна отхвърлени.

Съвет: Вгледайте се в дясната ръка на херцогинята, където според някои експерти тя изобразява буквата G с пръсти, или първата буква от фамилията на художника. Макар това да е в сферата на догадките, ако се вгледате внимателно, наистина ръката й напомня на буквата G.

Още Гоя

Като плодовит художник, ще срещнете Гоя в колекциите на доста музеи. Такива са “Тисен-Борнемиса“ (2 картини), Музеят на Романтизма (1 картина), музеят “Ласаро Галдияно“ (2 картини). Едва ли ще ги посетите само заради Гоя, но самите музеи са интересни за любителите на изкуството, така че ако ги посетите, не забравяйте да следите и за Гоя, а ако сте любител на испанския художник, то неминуемо ще разпознаете характерния му смел стил. В Паласио дел Прадо пък са запазени доста гоблени, които са извезани по негови Гоя.

Къщата на Гоя

За съжаление днес не съществуват физическа къща музей на Гоя в Мадрид. Емблематичната “Вила на глухия“ (Quinta del Sordo), тогава в покрайнините на Мадрид, в квартал “Карабанчел“, близо до река Мансанарес, където Гоя прекарва последните си години в Мадрид, също е разрушена в началото на 20 век. Всъщност тази къща не е наречена така заради художника, който след боледуване остава почти ннапълно глух на 46 години, а заради предишния си собственик, който също е глух. Това, което прави тази къща толкова значима е фактът, че по нейните стени Гоя изобразява своите “Тъмни картини“, колекция от 14 картини, които описват човешката мизерия, отчаяние и тъга. Те са нарисувани като стенописи между 1820 и 1823, а по-късно са свалени от стените и пренесени на платно. Днес тези платна, заедно с повечето му картини са, разбира се, в Прадо, а на мястото е поставена паметна плоча.

Съвет: Макар къщата да не съществува, ако решите да отидете до там, не пропускайте да се разходите в прекрасния парк “Мадрид Рио“ покрай реката. Самата къща е близо до друга забележителност, а именно моста “Пуенте де Сеговия“ (puente de Segovia), старинен мост в ренесансов стил. Наблизо е метростанция “Пуерта де Анхел“ (Puerta del Ángel) в едноименния квартал (линия 6 на метрото).

Кралската фабрика за гоблени

Днес на много места, където някога е живял Гоя са поставени паметни плочи, макар оригиналните сгради да не съществуват. Интересно е, че Кралската фабрика за гоблени (от 1721), в която Гоя прекарва първите си 12 години в Мадрид като картунист (рисува дизайни за гоблени, днес изложени в музея Прадо), още работи и произвежда гоблени и килими, ползвани днес в множество местни и международни институции. Нейната продукция украсява всички палати от Националното историческо наследство на Испания. Днес освен, че продължава да работи, в нея са запазени гоблени по дизайни на известни художници като Рафаел, сред които е и Франсиско Гоя. Фабриката е отворена за посещения, предлага и обиколки с гид на испански и английски и се намира на близко разстояние до гара “Аточа“.

Сан Антонио де ла Флорида

Мадрид може да няма запазени сгради, където е живял Гоя, но пази последния му дом, където са погребани останките му, или поне част от тях. Гоя умира в изгнание в Бордо. през 1828 година на 82 годишна възраст и е погребан в местното гробището. 60 години по-късно политическата обстановка е различна и консулът на Испания в Бордо Хоакин Перейра моли испанската кралица, вдовицата на Крал Алфонсо XII, да пренесе тленните му останки в Мадрид, заедно с останките на богатия търговец Гойкоечея, близък приятел и тъст на сина на Гоя. Когато обаче отварят гроба на Гоя, се оказва, че липсва една част от скелета, а именно черепът. И до днес си остава загадка къде е и кой го е извадил, а и защо. Заради липсващата глава, първоначално телата не са пренесени в Мадрид, но през 1899, властите заявяват, че ‘’с глава или без, тялото трябва да бъде върнато в родината му“. Първоначално Гоя е погребан в църквата “Сан Исидро“, но през 1919  го преместват в Сан Антонио де ла Флорида, параклис, който той самият е изрисувал в края на 18 век, повече от век по-рано.

Може да прочетете повече за мистерията тук.

Днес параклисът е превърнат в музей и е част от Националното културно и историеско наследство на страната. Самата сграда е в красив неокласически стил, построена от архитекта Франсиско де Фонтана. Гоя (без главата) е положен в параклиса през 1919, чийто купол и корнизи години преди това той сам е изрисувал в чест на Свети Антоний от Падуа. Интересно е как арагонецът вплита в стенописа и представители на мадридското общество от края на 18 век, като оттам надничат лицата, както на аристокрацията, така и на обикновените хора. Друг любопитен факт е, че всъщност параклисите са два един до друг. През 1928 е построена реплика, която да посещават молещите се, докато оригиналният параклис е превърнат в музей, посветен на великия испански художник – задължителна спирка по маршрута на Гоя в Мадрид.