Коледен и следколеден Мадрид

Ако се чудите къде да идете за коледните и новогодишни празници, защо да не посетите испанската столица. Коледа не е Коледа без коледната украса, светлини, коледни базари у много настроение. Винаги е добра идея да се отскочи до Мадрид, но поне веднъж е добре да се види градът по време на празниците. Испанската столица може и да не е най-популярната дестинация за коледните и новогодишните празници, но по нищо не отстъпва на другите европейски и световни столици като Лондон и Париж, а и от градове като Барселона и Малага, известни с илюминираните си улици и приказна празнична украса. Е, може би с едно малко уточнение, ще ви излезе по-евтино от гореспоменатите места, а и от други дестинации. освен това Коледа е празник за местните, така че да се насладите на това как мадридчани посрещат празника, а ако има нещо, което испанците могат, то е да се веселят истински.

Коледа в Мадрид

Важна част от празника са рождествените сцени, които в Испания се наричат “белен“ (belén), по името на Витлеем, където се е родил Христос. В Мадрид белени има навсякъде, по площади, църкви, обществени сгради и дори музеи, ще се натъкнете на огроми сцени с много фигури, сгради и други подробности. Основните фигури са тези на бебето Исус, Дева Мария и нейният съпруг Йосиф, но присъстват други важни фигури като тримата влъхви, овчарите, животните, ангели, сгради и сцени от ежедневието. В Кметството на Мадрид, което е в Паласио Сибелес на едноименния площад, се намира един от най-грандиозните 360-градусов белен с над 250 фигури в еврейски традиционен стил, който задължително трябва да се посети, още повече , че входът е безплатен. Освен основните моменти от бягството в Египет и Рождеството, представя и други важни библейски сцени като Благовещение или моментът, в който Архангел Гавраил съобщава на Мария, че ще роди Божия син, а сред сградите е и палатът на цар Ирод. Огромната неаполитанска рождествена сцена в кралския дворец, който също е отворен за посещения, впечатлява с изяществото си и има доста интересни фигури, като всяка година фигурите се увеличават, като например дявол, който една жена бие с метла. Всяка година се слага и по нещо допълнително, като например за 50 годишнината от смъртта на Пикасо, през 2023 бяха поставени и миниатюрни копия на няколко картини на Пикасо. Освен от Неапол фигурите са от Генуа и самата Испания, а сцената на Рождеството датира от 18 век от времето на крал Карлос III, който я поръчва за сина си Карлос IV. Рождествените сцени се поставят в края на ноември или началото на декември и по традиция се излагат до 5 или 6 януари, но някои могат да се видят и след това, като много от тях са без пари, дори този в двореца.

Повече от половин век съществува традицията на коледното дърво на площад Пуерта дел Сол в сърцето на Мадрид. За разлика от много други места, в Мадрид дървото отдавна е изкуствено и се монтира на площада през ноември. Всяка година в края на ноември, тази година се пада на 28-ми, заедно с празничните светлини в града, се запалват светлините и на коледното дърво. Тази година за жителите на Мадрид има изненада, ново 37-метрово дърво ще бъде озарено от множество светлини на обновения площад Пуерта дел Сол (предишното беше 35 метра). Тази година, както и останалото коледно осветление, светлините са енергоспестяващи, така Мадрид ще бъде осветен от 12 милиона лампички 100% LED. Освен огромната звезда на върха му, “дръвчето“ разполага с 3360 червени топки.

Макар и светлините в други градове да са по-разточителни и може би по-впечатляващи за туристите, коледните светлини на Мадрид се усещат различно. Много градове се надпреварват да впечатлят гостите, да се покажат пред ‘’чужденците’’ и туристите, което не е лошо и радва окото, но в Мадрид чувството е, че те са за повече за местните, а това че ще дойдат туристи е само бонус. Испанската столица впечатлява със своите хора, своят жаргон, своите причудливости и характеристики и това се отразява и към празниците им, те са приветливи към чужденците и гостите, но празникът е преди всичко за тях. Надпреварата на различните квартали е кой ще има най-интересната украса. Мадридчаните са известни с това, че имат силно чувство на принадлежност, че са горделиви, дръзки и самонадеяни, но и с това, че обичат да се “кипрят“, особено на празници, и дори да не е в облеклото, ще е в поведението и отношението им. На Коледа няма да видите традиционните им шарени костюми, но ако имате време, отскочете до Прадо, до последния етаж, където ще видите картините на Гоя, обрисуващи живота на типичните мадридски “махо“ и “маха“ (хора от низшите слоеве с ярки костюми и доста самонадеяно поведение). Всъщност думата ‘’чуло’’, с която жителите на столицата са известни сред останалите испанци, означава много неща, сред които наперен, но също така и готин, нагизден, дори театрален. И светлините са като жителите си, “гиздави“, носещи привкуса на града и настроението на хората. За туристите е истинска наслада да се разходят по осветените площади и улици, винаги пълни с хора, да посетят традиционния коледен базар на Пласа Майор, да се снимат с коледното дърво, особено вечер, когато е осветено, както и на фона на светещата топка на площад Испания.

Как се посреща Нова година по испански?

Точно в полунощ на Нова година заедно с отмерването на 12 часа от часовника, испанците вместо чашата с шампанско или пенливо вино,  изяждат по едно зърно грозде по стара традиция или поне се опитват. Всяко зърно трябва да бъде изядено докато часовника отмерва един удар, което си е предизвикателство само по себе си. Някои намират хитри начина, като това да набутат всичките зърна в устата си заедно, или да ги слагат без да ги ядат. Разбира се и виното не закъснява с напитка по избор – кава, шампанско или сайдер. Най- популярният избор си остава кавата – бяло сухо газирано вино или испанският отговор на френското шампанско. И вместо ‘’Наздраве!’’ често се чува звучното испанско: “¡Arriba, abajo, al centro y adentro!” или ‘’Горе, долу, в средата и вътре’’. Вътре най ми харесва, а и предполагам на повечето, които вдигат този тост. В Мадрид докато легендарния часовник на пощита на Пуерта дел Сол отброява 12 удара, тези на площада, както и тези пред телевизорите също отброяват сеундите до Новата година. Внимавайте докато след полунощ обикаляте улиците, може да бъдете залети от вода от балконите, традиция, чиято цел е да се прочисти дома от лошото и старото, от отрицателните вибрации и емоции от старата година и да се започне на чисто. Този обичай е пренесен от Южна Америка и по-специално от Уругвай, където обливането е доста разпространено, но все пак по това време там е лято. 

Кой носи подаръците е Испания?

Всъщност празничният период при испанците е малко по-дълъг и не само, защото испанците обичат празниците, а защото Празникът на влъхвите в нощта на 5 срещу 6 януари е много по-очакван от Коледната нощ, и не само от децата, а и от възрастните. А това е защото в испаноезичните страни традицията е тримата влъхви (или тримата мъдреци), а не Дядо Коледа, да донесат подаръци на децата, които са слушали, а за непослушните деца – въглен, обичай който се наблюдава при доста народи като германците и холандците. Испанските децата, както и децата в други испаноезични страни, не пишат писма на Веселия старец, а на Кралете магьосници (Reyes Magos), както са известни. В наши дни в някои испански семейства по-комерсиалният Дядо Коледа носи подаръци, но повечето предпочитат Тримата Крале Магьосници (Tres Reyes Magos). Представете си само детето да отиде на 7-ми на училище и съучениците да го питат какво са му донесли тримата магьосници и детето да не може да отговори, едва ли е приятно. Е, този проблем лесно се решава, ако детето получи подаръци и на двете дати. Тримата магьосници или мъдреци, известни в Испания с имената Балтасар, Мелчор и Гаспар, са се явили пред новороденото бебе Исус, следвайки Витлеемската звезда, и са го дарили с подаръци, въпреки че в Библията не се споменават техните имена, нито броя им. В средновековната традиция са трима според даровете които са оставили на Исус и през вековете се появяват и имената Мелхиор или Мелчор на испански (с бяла коса и брада), Гаспар (с кестенява към червеникава коса и брада) и Балтасар (с тъмна кожа) и вече не са просто магьосници или астролози (значението на думата влъхва), а са повишени в крале. През Ренесанса те трайно започват да се появяват в рождественските сцени, рисувани както от испанските, таки и от други европейски художници, облечени с пищни кралски дрехи.

И така след обилните новогодишни празници в нощта на 5 срещу 6 януари (Богоявление) мадридчани, а и не само те, организират парад по улиците на Мадрид, в който ще видите разнообразни платформи, на които се возят хора преоблечени като тримата влъхви и техните помощници, музиканти и артисти. От платформите се хвърлят бонбони и сладкиши за радост на тълпата, а по улиците настъпва истинска шоу програма, която се предава на живо по всички национални и местни телевизии. Националната предава от Мадрид с включвания от големите градове, а местните от столиците на провинции или областта, като от няколко години може да се гледа и на live stream в YouTube. Празникът продължава и през целия следващ ден, 6 януари, когато всъщност се почитат тримата крале, а в нашата традиция това е Богоявление. Разбира се 6 януари е почивен ден в Испания.

Истинското удоволствие на този ден е, че всички се включват в празника, и децата, за които е голямо събитие, и възрастните. Ден, в който испанците стават деца, и вярват в чудеса и се радват с чистата и неподправена радост на децата. Парадът е за всички, дори кметовете участват в празника и посрещат влъхвите. Порасналите деца очакват със същото нетърпение и радост, а може би и повече, от децата да дойдат тримата крале, защото е нещо, което ги кара да мечтаят, да се върнат в безгрижното време на детството, да си спомнят как са посрещали празника тогава. Всеки има любим спомен от подарък, от мирис на сладкиши, от бабите и дядовците и техните приказки. Няма човек, на когото да не се нрави празникът, който да се оплаква от шума, от светлините и тълпата, защото всички знаят, че това е един ден в годината и тогава е позволена само радостта.

На 6 януари сутринта децата още със събуждането си, бързат да видят какви подаръци са им оставили влъхвите. Стара традиция е да оставят своя обувка, подобно на коледния чорап, където магьосниците оставят някое лакомство или подаръче, разбира се, ако са слушали. За непослушните, както казахме, има въглен, макар в наши дни дори той е вид сладкиш. Даже се продават торбички с въглени за празника, но от захар и много родители ги закупуват и ги оставят заедно с другите подаръци като шега, но и за да напомнят на малчуганите да слушат повече през годината. Друга традиция е да се хапва сладкиш наречен “роскон де рейес“ (Roscón de Reyes), който наподобява плодов кейк с пълнеж от сметана или друг крем. Сладкарите скриват една малка фигурка вътре, нещо като нашите късметчета, която е изненада и е на късмет според традицията. За този който я уцели, е късмет е да не си счупи зъб, така че внимателно отхапвайте. Освен фигурката, която обикновено е с религиозен характер и е от пластмаса, макар у дома домакините да слагат и порцеланови фигурки, се слага и едно зелено бобче. Някога се е слагало само бобче, и който го е уцелил, е ставал “крал или кралица за един ден“, дори да е било слугата. В последствие бобчето губи “звездния“ си статут и днес е по-скоро шега за този, който попадне на него, като традицията повелява той или тя да плати за сладкиша през следващата година.

Всъщност в Мадрид си си у дома и то не само по коледните и новогодишните празници. Това е преобладаващото чувство, не се чувстваш на гости, такава е притегателната сила на този град. Той те дарява с уют, с желанието да се върнеш пак, с онази близост, която хем те топли, хем ти дава тръпка за нещо хубаво, което те чака и не ти остава друго освен да поискаш да се върнеш отново и отново.

¡Feliz Navidad y Prospero Año Nuevo!