Валенсия си има всичко – има море и пясъчни плажове, без да е препълнената с туристи Барселона; има и култура, без да е забързаният Мадрид. Ведра, слънчева и спокойна, третата по големина след Мадрид и Барселона, Валенсия посреща гостите си с усмивка и гостоприемство, съчетание от традиция и модерен вид, лесна за подминаване покрай по-известни дестинации, но не и за изпускане.
За една седмица през март, обаче, спокойната и величествена Валенсия се превръща в град на забавлението и гърмежите. Посрещнете празника Лас Фаяс (Las Fallas), най-известният валенсиaнски фестивал. Дотолкова е залегнал в традицията на страната, че се е превърнал в част от културното наследство на ЮНЕСКО. Дори и да не беше, това е незабравимо преживяване за всички валенсианци и гости на Валенсия, зa които си заслужава поне веднъж да го видят. Ако обаче трудно понасяте силния шум от пиротехники, фойерверки и гърмежи, както и ако не сте фен на огромните тълпи, избягвайте Валенсия между 15 и 19 март, когато е пикът на празника.
Никой не знае произхода на празника, но самото наименовеание произхожда от латинската дума зa факла. Според най-достоверната легенда празникът се корени в традицията на дърводелците вечерта преди празника на своя покровител – Свети Йосиф (Сан Хосе на испански), да палят ненужни и стари вещи пред ателиетата си, с което отбелязват края на зимата. С времето започват да изработват чучела и ги горели и оттам произлизат първите фигури. Макар традицията да е по-древна, празникът датира от средата на 19 век. Тази традиция дотолкова се популяризира, че през 1901 кметството на Валенсия връчва първата първа награда на една фигура и оттогава Лас фаяс придобиеат по-артистичен вид. Създават се и ателиета за създаването на тези импозантни фигури и инсталации и така се заражда и професията на артиста файеро. От 1945 датира традицията да се прави дарение от цертя на Девата на отчаяните (покровителка на града) и оттогава празникът придобива днешния си вид. В Музея на фаите, който не е за изпускане, се пазят фигури от 1934 година, както и плакатите с победителите от 1925 година, а от 1995 и картините на най-величествените фаи.
Истината е, че във Валенсия пиратките и бомбичките са позволени само по време на този празник и валенсианци се възползват максимално от това. Ще видите много малки и по-големи деца с дървени кутии, но се пазете, ако видите как отварят капака, сигурно се канят да хвърлят някоя бомбичка в краката ви, защото тези кутии с пиратки са голяма атракция за децата. Дори и деца в колички стискат такива и ще ви изненадат с някой гърмеж за радост на родителите си. Това е празник, в който лабилните нерви са пречка; нужно е да се заредете с търпение, защото редовно ще чувате, подушвате и виждате дима от гърмежите и зарята из града. В крайна сметка, нали затова сте там, за да се потопите в атмосферата и традициите на фиестата, както самите испанци.
За туристите, обаче, не пиратките и пиротехникатаса главната атракция, а големите фигури или композиции от фигури, разположени из целия град – фаите. Те са направени от картон, дърво и пластмаса, но няма две еднакви фигури. Може да се насладите на огромного въображение на валенсианци, като някои достигат до 30 метра. Това е едно своеобразно състезание между различни асоциации на съседите във Валенсия, специално посветили се на създаването на фигурите. Майсторите файерос влагат цялото си сърце и душа и това е видно в разнообразните фигури, някои комични, някои фантастични, а има и такива, които наподобяват приказни герои или реални личности. Тези асоциации се състезават за първото място, а то не е случайно, освен престиж, тази фая ще ‘’бъде пощадена’’ или поне една част от нея и ще продължи живота си в Музея на Лас Фаяс. Останалите фигури нямат този късмет, в края на празника те ще бъдат изгорени, това е и апогея на фиестата – запалването на фаяс.
За много валенсианци този фестивал е възможност да се съберат в малки къщички, където да се повеселят, хапнат, пият и танцуват. Тези къщи са само за съседите и са затворени за любопитните очи и уши на външни хора. Затова пък туристите могат да се насладят на различните дефилета с традиционни носии из центъра на града и по кварталите, следвани или предвождани от оркестър, Имаш чувството, че целият град е замрял откъм работа и всички хора под една или друга форма са включени в празника, дали като активни участници или просто като веселящи се. Последната седмица всеки ден има фойерверки нощем, но не си мислете, че денем е по-спокойно, тично в 12 пред кметството се взривяват стотици килограма барут. Фаите е времето , през което валенсианци “да разпуснат коси“, както казват анличаните, но в случая с жените облечени в традиционни костюми, по-скоро да ги навият на сложна прическа тип кок. Макар целият празник да продължава близо 20 дена – от 1 до 19 март, най-важните дни са между 15 и 19 март.
Интересен куриоз е, че през 1854 Дали участва със свой дизайн на фигура, наречен “Сюреалистична корида на бикове“, която доста затруднила склуптура, Октавио Висент. Самата фигура се е издигала на площада на кметството и е била доста противоречива за времето си. В нея са преплетени лицето на Дали и Пикасо, Гала и планините Монсерат. Тя отнася доста критики от традиционалистите майстори на фаяс и така накрая и тя попада в огъня.
Девата също е включена в празника. На площад на нейно име в сърцето на града се издига 14-метрова дървена структура с лика на Девата на отчаяните, покровителка на града. Тази структура се покрива с цветя, дар от различните организации на файерос, като тези цветя се превръщат във фантастичната й мантия. Това се случва на 17 и 18 март, ден преди края на празника на 19 март.
Празникът завършва в нощта на Сан Хосе (Свети Йосиф) на 19 март, тогава се запалват фигурите. Такава е традицията, в стари времена, са се палили ненужните и останали от предишната година вещи от занаятчиите дърводелци. Сега се е прревърнало в традиция и наистина, къде бихме побрали всичките тези гигантски фигури , ако не ги запалим. Най-вече изгарянето се прави зa късмет, за по-добра година и за да може следващата година да се родят още по-интересни и импозантни фигури. За съжаление нещо, което е изработвано с месеци, изгаря за минути,като с този жест официално се посреща пролетта и се изпраща зимата. И макар в областта да има и други подобни празници с изгаряне на фигури (Празника на Сан Хуан през юни в Аликанте, както и други празници по посрешане на лятното слънцестоене в Пиринеите), никой не го прави така както валенсианците. На повърхността те изглеждат спокойни и ведри, но и те също носят част от огнения характер на каталунците. Все пак да не забравяме, че във вените им тече каталунска кръв, макар и днес този огън да се запалва само по време на празника Лас Фаяс.
