Днес може би малцина помнят името й, освен ако не сте запалени киномани, но през 50 и 60-те години тя е холивудска икона, красива, излъчваща сексапил и обаяние, желана и обожавана, непокорната и неукротимата Ава Гарднър. Известна с буйния си нрав, хапливо чувство за хумор и бурните си връзки, една от които е с третият й съпруг, Франк Синатра,с когото изживяват страстна любов, достойна за филм. Но каква е нейната връзка с Испания? Разбира се, любовна, защото Ава обожава Испания.
За Ава Испания е като нея, огнена и капризна, без маниери. Тя харесва грубоватата, селска Испания, с нейните борби с бикове, с вечната нужда за фиеста, със страстните любовници, и въобще испанската жажда за живот и наслада от него, несломими при никакви условия и режими. И макар Мадрид да е градът, където тя ще остави най-трайна следа, като дори си купува апартамент там, то малкото каталунско селце Тоса де Мар й е посветило паметник – статуя в реален размер, гледаща към морето. Да, когато Ава отива там за първи път през 1950 година, за да снима “Пандора и Летящият Холандец“, това е малко рибарско селище на Коста Брава, далеч от препълнения с туристи курорт днес. Филмът за съжаление е забравим, но не и Ава. По това време селото не е виждало такова нещо: холивудска продукция, толкова чужденци, и една неустоима американка с пронизващи котешки очи. Там тя прекарва четири незабравими седмици и кара хората от селото да се влюбят в нея, не само заради красотата й, а и заради духа й, веселото и закачливо поведение и обичта й към тяхната страна, която по това време е доста затворена за света. Всичко това примесено с естествения й чар, спечелва хората, за разлика от грубия и стиснат Синатра, който я последва до там в изблик на ревност.
Но какво предизвиква тази ревност у иначе спокойния и изтънчен Синатра? Ава, разбира се, както и една малко пораздухана от пресата афера с местен бикоборец. Марио Кабре, който освен матадор, е и актьор, взема участие в същия филм, където героят му трагично се влюбва в героинята на Ава. Извън филма, разбивачът на женски сърца Марио също се опитва да покори това на Ава, дори й посвещава стихове и любовни писма, както и убитите от него бикове по време на корида. Започналият като на игрa флирт, обаче, завършва с това, че той сам пада жертва в капана на любовта. Докато за Ава той е просто забавление, начин да накара Синатра да я ревнува още повече, а може би и най-накрая да напусне жена си, както й е обещавал, то Кабре наистина се влюбва в нея, както само испанците могат, пламенно и страстно. Такова е страданието по актрисата, която след една страстна вечер, напълно го пренебрегва, че той дори отслабва със 7-8 килограма и чак костюмът му на бикоборец трябва да бъде преправен. Ава постига целта с: Франк и тя оправят отношенията си, а разбивачът на сърца Марио остава с разбито сърце. Все пак утеха зa него е, че успява да публикува любовните си стихове.
Днес всеки посетил Тоса де Мар в провинция Жирона, Каталуния, може да прегърне неуловимата и енигматична Ава, или поне нейната статуя, която се издига на високо място в стария град, останала да напомня за една афера, но не с един определен човек, а с цяла страна. На Коста Брава ще намерите останала още един спомен за Гарднър, неизвестен скулптор е направил статуя на голя жена седяща на камък, напомняща за ролята й на Пандора, когато тя плува гола до кораба “Летящият холандец“, още едно намигване към сексапилната актриса.
Съдбата така пожелава, че Ава се завръща в Испания. Вече женена за Синатра, в момент, в който отношениятаим са обтегнати, тя заминава отново за Испания през 1955, този път се установява в Мадрид. Там тя започва страстна афера с друг матадор, Луис Мигел Домингин, чиято статуя днес се намира пред известната арена в Мадрид “Лас Вентас“, макар и тази афера да е мимолетна. Синатра отново лети за ’’омразната‘’ страна. и въпреки неприязанта му към Испания на Франко, точно там той целува земята заради своята голяма любов – Ава. Аферите й с мъжете в живота й може да са краткотрайни, но аферата й с Мадрид продължава доста по-дълго от тази с мъжете в живота й, а именно цели 13 години. Всъщност не е афера, а истинска любовна история. А Ава е влюбена във фламенко танците, в нощните запои, в любовта, макар и за една нощ, в борбите с бикове и най-вече сексапилните тореадори, които да споделят леглото й, изобщо в живота с главно Ж. Безброй са историите на нощната птица Ава, как с палтото си се е правила на тореадор и е спирала колите по улиците, или как е спряла камион за боклук, за да я закара в хотела. Дотолкова е силна връзката й с Испания, че Ава си купува апартамент на авенида “Доктор Арсе“ 11 в испанската столицата. Този апартамент се превръща в сцена на безкрайни партита, от които съседите й се оплакват. А съседите й са не кои да е, сред тях е аржентинският диктатор Хуан Перон и третатат му съпруга, изгнаници в Испания, и други видни личности от това време.
Гарднър намира в Испания убежище от злите езици на ултраконсервативни американци, които я обвиняват, че е съблазнила Синатра и разрушила брака му, а в Мадрид свободата да бъде себе си, да се наслаждава на живота и да пие от чашата на забравата до дъно, в преносен и буквален смисъл. След окончателната раздялата със Синатра, тя се настанява трайно в Мадрид през 1956 и остава там до 1968, като пътува единствено , за да се снима. Там попада в компанията на други бележити личности, като писателите Хемингуей и Орсън Уелс и актрисата и танциорка на фламенко Лола Флорес. Заведенията , посещавани от актрисата са отворени и днес и пазят спомен или два за нея. С Хемингуей и Орсън Уелс често са се срещали в Сервесериа Алеманя (Бирария Германия) на площад Света Ана, с Франк Синатра посещават Бар Чикоте на Гран Вия, посещавано от актьори и интелектуалци от цял свят, за което Бунюел казва, че е ‘’сикстинската капела на мартинитата’’. Когато е сама, тя обича да посещава фламенко таблаос (типични заведения, къде се пее и танцува фламенко), където е във вихъра си. Ава така и не успява да научи испански на сносно ниво, макар че има и учител, затова пък го научава да пие джин с тоник. Лошият й испански, обаче, не й пречи да се наслаждава на нощния живот на Мадрид, на партитата, като не рядко губи някое и друго бижу из заведенията на Мадрид. Обича не само тореадорите, а и борбите с бикове, които обича да посещава в Лас Вентас, също както и нейните сънародници и приятели Хемингуей и Орсън Уелс. Ава обожава Хемингуей и го нарича “Папа“ (в превод тате), а той нея “дъще“ и се шегува, че е единствената жена, “която може да пие повече от него“. Често са я пресрещали ухажори и обожатели пред хотела й или нейното жилище. Желана и незабравима, Ава е наистина щастлива в Мадрид, точно заради свободата, която изпитва там, без осъдителните погледи на американското общество през 50те години, което прощава на Синатра за изневярата, но не и на нея.
Дори фактът, че трябва да напусне Мадрид е насила, не по нейно желание. Обвинена е за неплащане на данъци, тя заминава за Лондон, където живее до края на живота си. За нейното напускане на страната един от основните виновници е Хуан Перон, един диктатор в изгнание в Мадрид, където му е предложил убежище друг диктатор. Той многократно се оплаква на Франко поради бурните й партита и шума и непристойното й поведение и даже се съюзява с абат Хусто Перес де Урхел, който гледа с лошо око на жените с подобно според него “леко поведение“, за да изгонят ‘’грешницата’’. Така се стига до това държавата да й поисква доста голяма за времето си сума от милион долара под формата на данъци. Разочарована и със разбито сърце Ава напуска Мадрид и Испания и никога повече не се връща в тази страна, където се чувствa най-свободна и най-много себе си. Но свободният и весел дух на Ава завинаги остава там, в онази Испания на Франко, със своя самобитен дух и атмосфера. След преместването си в Лондон, медиите свидетелстват за един затворен, уседнал, скучен живот. Няма я неукротимата Ава, тя е останала завинаги в Мадрид. Може да се каже, че Мадрид и Испания са били нейната голяма любов, но и тях като толкова любовници от плът и кръв тя изоставя накрая. Както всичките тези любовници така и Испания никога не забравя за нея и пази спомена за тази Холивудска звезда, изгряла за кратко на мадридския небосклон, но затова пък оставила ярка следа повече от половин век по-късно. Днес в Мадрид дори има туристически маршрут по любимите места на Ава, а Тоса де Мар в Каталуния и е посветила цяла статуя. Малцина известни американци могат да се похвалят с тази чест, един от които е писателят Ърнест Хемингуей, нейн приятел и също като нея влюбен в една Испания отдавна останала в миналото.
