Испанският, както и останалите романски езици, се е развил на база на латинския, като почти 75% от съвремената лексика идва от латински. Някои думи имат доста интересна етимология. Ето някои от тях.
- Nada идва от латинската дума за “родена“. Цялата фраза е “Nulla res nata“, което буквално означава “Нищо, което е родено“ и се използва със значението на “нищо“ в латинския. Интересното е как всеки романски език е взел една от трите думи, за да изрази “нищо“: nulla в италианския и nula в румънския, res става rien във френския, но съществува и като res в каталонския, а nada се ползва в испанския и португалския.
- Сиестата не е испанско изобретение, следобедната дрямка след похапване съществува в много култури. А знаете ли откъде идва думата “siesta“? В латинския “шестият час“ е било пладне или 12 часа на обяд. Сан Бенито, създателят на Бенекдентиския монашески орден през 6 век, оставя няколко правила към монасите, които трябва стриктно да спазват като добри хирстияни. Едно от тях гласи, че трябва да се почива след шестия час “la sexta hora“, понеже от практическа гледна точка тогава е най-горещо. Това по-късно се превръща в така познатата ни сиеста. Макар сиестата да е отричана по икономически причини, днес се доказва, че има благоприятен ефект върху тялото и най-вече ума, подпомага концентрацията и креативността и помага в ученето. Така че вместо да карате детето си да се захваща с домашните веднага след училище, оставето го да си почине или да си “спази сиестата“, както казват испансците.
- Думата “ресторант“ (restaurante) идва от думата за почивка и възстановяване в латинския, и разбира се, първо е използвана от французин, Буланжер, който отворя заведение за хранене през 1765 с надпис: “Елате тук с уморените си стомаси и аз ще им помогна да се възстановят.“ Многп хитро нали, особено след като тази дума влиза в множество езици, като освен повечето европейски, се ползва в езици като японски, турски, иврид, арменски и други.
- Любимата суха шунка на испансците или jamón всъщност произлиза от латински през френски и означава “крак“ и най-вероятно е свързана с това, че шунката се прави от бута на прасето. Тази употреба навлиза в езика чак през 15 век. И днес по витрините на месарници и деликатесни магазини ще видите да висят тези бутове “Jamón“.
- Думата за работа на испански “trabajo“ идва от латинската дума за “три кола или пръта“, което се ползвало от древните римляни като инструмент за мъчение, състоящ се от три кола, на които завързвали робите или провинилите се, за да ги накажат. Интересно развитие на тази дума, показвайки как през вековете на работата или по-скоро на тежкият труд се е гледало като на вид мъчение. Дори и днес, когато работното време е нормирано, имаме почивки и, нека не се лъжем, трудът не е толкова физически “тежък“ благодарение на технологиите и други улеснения, някои хора биха се съгласили с това твърдение.
- Интересена е и етимологията на думата за пиян и пияница “borracho“. Идва от димата burra, която на латински означава “седимент, утайка“ и да, на пияния се е гледало като на “утайката“ на обществото, нещо което не се е променили кой знае колко през вековете.
- Думата libido в латинския означава просто “желание“. През 20 век Зигмунд Фройд я популяризира в своята психоанализа със значение на “сексуално желание или влечение“, от където и навлиза в популярния език.
- “Тривиален“ идва от латинската дума “trivium“, с която римляните отбелязвали сборната точка на три пътя или улици. В римските градове там, където се събират пътищата, често си определяли срещи и/или случайно се срещали съседи и познати, за да си обменят някоя и друга клюка или да си побъбрят за незначителни неща. Ето как думата “тривиален“ придобива днешното си значение в много езици.
- Жълтият цвят „amarillo“ произлиза от латинката дума за горчиво „amarus“. В древността се е смятало, че жълтеникавата пигментация на кожата, която се е свързвала с лошото функциониране на жлъчката и отделяните от нея сокове, се дължи на лошото настроение или горчилката в човека. В нашия език пък казваме “кисел“ на сърдит и нацупен човек, а киселото го свързваме с лимона (който също е жълт). Така че има логика.
- Знаете ли че думата за заплата “salario“ идва от думата за сол “sal“? Но какво общо има солта със заплатата? В Древен Рим първоначално на робите редовно е било давано малко количество сол, нещо като отпата за труда им, което впоследствие преминава в пари, но думата “salarium“ се е запазила. Интересна аналогия може да се направи с това, че днес тези, които работят за ниски заплати, се чувстват като роби. Нищо ново под слънцето. От друга страна в испанския има и синоним на заплата или “sueldo“, която произлиза от латинското “solidus“ за пари, давани на войниците, а и самата дума за войник (soldado) произлиза от тази дума, т.е. човек, който получава солидна заплата в пари. В италианския даже думата за пари е “soldi“. Е, възнаграждението не е било чак толкова добро, откъдето идва и друга, макар и по-малко използвана днес дума в испанския, а именно “estipendio“ (често се ползва за хонорар, въпреки че в днешно време хонорарите, особено на адвокати, изобщо не са малки). Когато на някой му плащали малко, това се наричало “stipis“ (дребни пари), а коренът на глагола за плащам е “pendo“ и оттам “stipendium“ се ползва за заплата за войниците в Древен Рим, но впоследствие когато армията става професионална, войниците започват да получава по-големи заплати. Колкото до думата за пари “dinero“, тя произлиза от вид римска монета, която е равна на десет по-малки по стойност монети. Къде по-добре звучи “plata“, думара за сребро, която се ползва разговорно в Латинска Америка за пари.
Голяма част от думите в днешния испански са с латински произход. Такива са “jamon“ (шунка) и “restaurante“ (ресторант). И днес испанците продължават да гледат на ресторанта като на място, където да “възстановят“ силите си като похапнат от любимата си иберийска шунка.
На заглавната снимка е университетът в Алкала де Енарес до Мадрид, създаден през 1499 година. В миналото латинският е бил не само задължителен предмет за изучаване, а докторантите е трябвало да защитят своите тези или дипломни работи на латински пред всички професори.