Ако съдим по множеството сладкиши, които предлагат, както и това, че почти всеки женски манастир, ако не и всеки, приготвя и продава някакъв тип сладки или сладкарски изделия, отговорът е очевиден. Разбира се, че обичат. Не може да споменем сладкишите без да отделим специално внимание на испанския турон.
Испанският турон (италианците имат своя подобна разновидност, наречена тороне) всъщност е нуга халва, която произлиза от селището Хихона в провинция Аликанте, но иначе най-вероятно традицията идва от арабите, които са населявали Испания 8 века. Основните съставки са бадеми, мед, захар, и белтък (това е класическата рецепта). Испанската халва доста се различава от нашенската, макар меката разновидност да напомня тахан халвата, с тази разлика, че ние ползваме слънчогледови семе, а те бадеми, което доста променя вкуса. Също така по-твърдите турони, които пък напомнят нашата нуга халва, отново съдържат бадеми, само че цели, и по принцип не са толкова твърди, колкото нашата нуга, може би защото слагат и мед. Оригиналният турон обаче е мекият, все пак в миналото не са имали добри зъболекарски услуги.
Този на вид прост десерт, донесен от арабите, доста се е развил на местна почва за своята почти 1000 години история и днес се радваме на множество разновидности: твърда и мека, с едри парчета ядки или със ситно смлени, с плодове, с шоколад отгоре и прочие. Трудно е да се избере, но туроните са навсякъде, поне преди Коледа. В стари времена понеже туроните са били скъпо удоволствие, са се ядяли на празници, затова са ги хапвали на Kоледа или за да отбележат края на годината. Освен икономически причини, има и чисто практически причини, понеже основна съставка в турона са бадемите, които се берат на края на лятото. После следва обработка и съответно приготвяне на турона, така че Коледата всъщност е идеалното време, в което да бъдат изкарани прясно приготвените турони. В днешно време нещата не стоят така и турони се приготвят целогидишно, но традицията се е запазила. Освен Рождество Христово, друг голям празник, на който на децата се раздават турони и други лакомства е 6 януари, Богоявление, което в Испания се празнува като Деня на тримата влъхви (Día de los Reyes Magos) и е празник дори по-тачен и чакан от Коледата, особено от децата.
Има цели магазини, където се продават турони. Може просто да разгледатве, като не пропуснете да опитате. Любезните продавачи винаги са нарязали малки парченца за клиентите да пробват. Където и да влезете, ще ви кажат, че туроните са им ‘’артезиански’’, което означава приготвен по традиционна рецепта, обикновено от малко занаятчийско предприятие, най-често семеен бизнес. И въпреки че тези ръчно изработени турони вече е трудно да се намерят и предприятията не са толкова малки или семейни, пазаруването става онлайн и нещата са доста модернизирани, вкусът си остава, или по-скоро вкусовете. И наистина за всеки има подходящ вкус: за хората които предпочитат нещо традиционно е мекият гладък турон със смлени бадеми; за хората, които обичат по-едри ядки в турона, има с цели ядки, като те не са само бадеми, а се слагат и други ядки като лешници и шам фъстък. Има и по-нови вкусове, като за онези, които предпочитат нещо по-екстравагантно, освен популярните турони с шоколад и с бисквити, се предлагат и такива с пуканки и с шунка. Има турони с различна твърдост, като е хубаво да се консултирате и с продавачите за това, няма проблем дори и да сте туристи, най-вероятно ще ви дадат да пробвате сами колко е твърд турона. Blando е мекият турон за хора, които не могат или не искат да хапват твърдо, а duro е твърдият за тези, които обичат да си изпробват здравината на пломбите в турона.
В по-големите градове ще попаднете на лъскави магазини с голмо разнообразие на турони в красиви кутии или по обикновени без кутии. Vicens са известна марка турони в Испания и си имат свои фирмени магазини в по-големите градове, даже и в супермаркетите има рафт с техните изделия. И въпреки че предлагат всякакви разнообразие от турони, класика си остава гладкия мек турон с бадеми, приготвян от 1775 до днес. В Малага и въобще в южните части на Испания е пълно с малки бутикови магазинчета или работилнички, изпълнени с миризмата на карамел и печени ядки, където наистина да се насладите на домашно приготвена нуга и то целогодишно. Въобще колкото по- на юг, толкова повече турон ще видите и вкусите, все пак областта Андалусия последно е превзета от католическите крале и там арабското влияние е най-силно. На юг може да му се наслаждавате целогодишно и минавайки през няколко пекарни за ядки, където се продават и турони, всекидневно да поемете своята доза сладост. На север туронът като че ли не е в такова изобилие или поне само на определени празници, като Коледа. Най-добре е да го потърсите на закритите пазари във всеки по-голям град, или на откритите фермерски пазари, в някой магазин със сувенири или във фирмен магазин, които все повече се появяват, особено на местата с повече туристи. Е, разбира се може да си вземете и на летището, но магията се губи.
Най-хубавото на туроните е в опитването, като се почерпите от таблите на приветливите и усмихнати продавачи в магазините за турони, независимо дали са формени или малки пекарни. Така ще може да подберете тези вкусове, които най-много ви допадат, без да се притеснявате, че някой ще намръщи или изгони от магазина, дори само да пробвате без да купите. Вероятно утре ще се върнете за още един тур дегустация на различни видове, а вдругиден ще напълните торбата с турони за подарък на приятели и близки. Какво по-хубав от това да споделите малко сладост от Испания и да си кажете: “Другият път ще опитам от ето онези!“ Защото няма как да няма друг път, нали?
Cover photo by Image by Anastasia Makarevich from Pixabay