Ясно е, че хранителният и медицински ефект от какаовите зърна е открит и използван много преди испанците да научат за него, но едно е сигурно, те са тези, които ще донесат шоколада (както те го наричат) в Европа. Ако Колумб бе знаел колко популярен е днес този продукт, сигурно щеше да се увенчае и с титлата “откривател“ на шоколада, но за съжаление не е проявил голям интерес към зърната какао, на които е попаднал при пътуванията си. Затова пък други пътешественици са го направили и ето как шоколадът стига в Европа през испанските конкистадори.
Разбира се, също като Колумб, испанските конкистадори повече са се интересували от богатствата на индианците в Мезоамерика (Централна Америка и полуостров Юкатан), а не от отвратителната според тях, горчива тъмна напитка, която пиели, както маите, така и ацтеките. Какаовите дървета растат в тропически климат и маите ги почитали като дар от боговете, който използвали в религиозни церемонии и при погребения. Маите са тези, които започват да добавят люти чушки към питието. За ацтеките било по-трудно да ги отглеждат в по-сухия климат на днешно Мексико, затова разменяли стоки за какаови зърна. За ацтеките какаовата напитка също била божествено питие, което пиели при ритуали, сватбени тържества и го давали на войниците след битка като награда, а и заради хранителната му стойност и източник на енергия.
Когато конкистадорът Ернан Кортес се среща с Монтесума, владетел на ацтеките, той го кани на пиршество, където му сервира напитката, но Кортес е отвратен от горчивия й вкус. Когато испанците, предвождани от Кортес, покоряват империята на ацтеките през 1521, в тяхната столица, Теночитлан, откриват складирани огромни количества от какаови зърна. Когато Кортес се завръща в Испания, неговата експедиция донася и какаови зърна, както и рецептата за напитката. Заради горчивия вкус тя първоначално се ползва за лекарство, но с времето испанците започнали да добавят към шоколада разни подправки като канела и ванилия и я подслаждали със захар или мед, за да отговаря повече на вкуса им. На тях дължим и името “шоколад“, което било по-лесно за проинасяне и затова испанците го възприели за тъмната течност, като съчетали местните думи за “горчива“ и “вода“, която звучала като “шоколатл“ от съчетанието “xocolatl“ и започнали да я произнасят като “чоколате“ (chocolate).
Подсладената напитка станала много популярна в двора на Филип II и сред испанската аристокрация, но хитрите испанци не искат да споделят рецептата с останалата част на Европа. В Испания шоколадът започва да се произвежда от монасите в манастирите, като монасите от Цистерцианския орден се нагърбват със задачата да приготвят вкусната напитка за испанските монарси и благородници и пазят рецепта в тайна почти 100 години. Монастерио де Пиедра в провинция Калатаюд, област Арагон се е окичил с титлата “люлка на шоколада“, понеже е цистерцианският манастир, където за първи път приготвят напитката като й добавят захар, ванилия и канела. Оттам тръгва и традицията да се приготвя шоколадовата напитка в цистерцианските манастири. Освен подслаждането, испанците са тези, които въвеждат още подобрения към какаото, като например пиенето на тази напитка гореща, защото в Предколумбова Америка шоколадът се пие студен. Испанците също така започват да я пият като й добавят мляко.
За съжаление ценната напитка е виновна за разрастване на търговията с роби от Африка, които са карани да работят на плантациите с какаови насаждения в Карибския басейн, както и по крайбрежията около екватора. В началото шоколадът се употребява като напитка, а отглеждането на какао става доходоносен бизнес за испанците. В Испания се появяват и първите шоколадови фабрики. От Испания рецептата се разпространява първо в Италия и Франция, а после в цяла Европа.
Как се разпространява шоколадът в Европа?
В европейските кралски дворове шоколадът се популяризира благодарение на монархическите бракове, като дъщерите на испанските крале са се женили за европейски монарси, особено за френските им съседи. Те бързо възприемат тази напитка. С разпространението на шоколада из Европа, влиянието на испанците върху напитката намалява и други поемат щафетата в създаването на това, което днес познаваме като “шоколад“. До 19 век макар да се ползва широко в рецепти, както и за медицински цели, се консумира само като напитка, докато през 1828 холандският изобритател Конрад ван Хаутен не изработва какаовата преса, която да отделя какаовото масло от зърната и така да създава отделно какао на прах и какаово масло. Какаото на прах е много по-достъпно за масите, а мазнината от какаовите зърна позволява малко по-късно да се създаде шоколад в твърдо състояние. Това става, когато британецът Джоузеф Фрай създава шоколадовото блокче от какао на прах, какаово масло и захар през 1847. Англичаните са и първите, които пускат и шоколадовите бонбони в кутии. Това се случва, когато през 1868 Ричард Кадбъри пуска шоколадовите бонбони в кутии за Свети Валентин и това създава една малка революция в бизнеса с шоколадови изделия. Неслучайно шоколадите “Кадбъри“ са най-известната марка във Великобритания, а и най-известните британска марка шоколади до ден днешен. Малко по-късно през 1875 швейцарецът Даниел Питър добавя мляко на прах към сместа и така създава любимия до днес млечен шоколад.
Как консумират шоколада съвременните испанци?
Въпреки че днес не познаваме известни марки испански шоколад, където първенство имат швейцарците, белгийците, а и англичаните. Въпреки че не се славят с изкусните си шоколадови десерти като французите или дори с шоколадовото “джелато“, което италианците усъвършенстват, шоколадът си остава важна част от живота на испанците. Консумират го под всяка форма, но се е превърнал в любима напитка за малки и големи и до днес, особено в комбинация със сладкиша “чурос“. Често сутрин ще видите в кафенетата хора, които не пият кафе, а шоколад с чурос или както казват испанците “Чурос кон чоколате“ (Churros con chocolate). Чуросите са продълговати закривени тестени изделия от пържено тесто, наподобяващи нашите бухти или мекици, но в издължена форма. Те задължително се консумират с течен шоколад, в който декадентски го топят с пръсти. Тази енергийна бомба се поема предимно сутрин и ви зарежда с енергия за целия ден, но нерядко ще видите някой да ги похапва и в други части на деня, особено туристите. За испанците горещата чаша шоколад си е сутрешен ритуал. Има си и специални заведения, посветени на тази традиция, наречени ‘’чурерии’’, като пред най-популярните се вият дълги опашки. Шоколадът, който ще ‘’пиете’’ в Испания се различава от нормалния горещ шоколад или какао, всъщност пиене е спорна дума, защото основната му цел е топене на чуросите като в сос и такава е и неговата консистенция, доста гъст и плътен, заради добавеното вътре нишесте. И все пак за онези, които вече се притесниха за калориите, холестерола и килограмите, чуросите всъщност съдържат малко захар в тестото и се подслаждат допълнително като се овалват в захар с канела, така че просто си поискайте без, макар да предизвикате учудване и повдигане на веждите от испанците, или просто изтръскайте захарта от горещите чуроси. Колкото до шоколада, в него се добавя малко захар, като самият шоколад трябва да е тъмен, 70% процента най-малко. Не се надявайте на американски големи чаши, сервира се в малка чаша, защото както казахме, по-скоро е рядък шоколадов крем отколкото напитка. В оригиналната рецепта се слага и средно люта чушка, която също убива сладостта и придава приятен пикантен вкус.
А сега, ако ви се прияде шоколад или ви се допи една топла чаша какао, не се лишавайте от това блажено удоволствие. Не е нужно да сме в Испания, за да му се насладим, но ако сме там, не бива да пропускаме срещата със сладкото изкушение.
Cover image: Image by Alexander Stein from Pixabay