В Испания за първи път срещнах Сороя, наречен още художникът на светлината. 2023 отбелязва 100 години от смъртта му и 160 от рождението му. В цяла Испания и най-вече в родната Валенсия има събития и изложби посветени на този майстор на светлината. Може би името Сороя не ви говори нищо, може би сте виждали негови картини, но не помните името, може би сте чували името, но не се сещате къде. Все пак Испания е страна родила художници като Веласкес, Гоя, Дали, Пикасо, Миро, и името на Сороя е трудно да се вреди сред тази плеяда велики художници. Истината обаче е, че Сороя в никакъв случай не е непознат. В родната си Испания, той е любимо име от края на 19 и началото на 20 век, който макар да се числи към Импресионизма, създава свой неповторим стил на рисуване.
Веднъж обаче запознали се със Сороя, не можем да сбъркаме неговия стил, изпълнените със светлина и движение картини на плажове, играещи деца и неговото собствено семейство. Нищо не е статично в неговите картини, напомнящи на една изчезнала епоха – Бел Епок. Разбира се, Сороя е много повече, той рисува портрети, и социален реализъм, но влага собствен хуманистичен почерк. На всеки се е случвало в галерия някоя картина да ви привличе като с магнит, и независимо как реагираме, не оставаме безучастни и безчувствени. Това се случва със Сороя и когато прочетем името, си казваме: “”А ето защо, това е Сороя’’. А това не е никак трудно, защото той е плодовит художник и из цяла Испания, в различни галерии, се натъкваме на негови творби. Сред тях е достатъчно да споменем Музея на изящните изкуства във Валенсия, Прадо в Мадрид, музеи и картинни галери в Малага, Кордоба, А Коруня, Мурсия, Витория, дори в Музея на Ел Грко в Толедо. И не само това, картинире на Сороя прекрачват пределите на Испания и днес може да видим негови произведения в Париж, Лондон, Саутхемптън, Филаделфия, Ню Йорк, дори в Белия дом, а изложбите му обикалят Испания и света – Валенсия, Мадрид, Рим, Лондон, Далас.
Каква е Испания на Сороя?
Трябва да направим пътуване до крайбрежието, във Валенсия, където през 1863 Сороя се ражда. Сороя е тясно свързан с този град, не само там прекарва детството си и младежките си години, там се жени и се раждат трите му деца, но Валенсия и околностите повлиява цялата му кариера и начина по който той вижда света и го рисува. В тази област той намира любимата си тема за изобразяване – плажа и морето. Това са и едни от най-известните му картини – на деца, които играят на плажа, на жени които се разхождат, докато вятъра си играе с белите им рокли, на рибари със своите лодки. Всичко е движение, светлина, игра на слънцето, през платната строи настроение и една ведрост чувство на щастие, толкова характерна за Сороя.
Днес художникът би бил щастлив, че неговите картини висят в Прадо, където са картините на неговия идол – Веласкес, който не само впечатлява осемнайсетгодишния младеж, а и оказва влияние върху стила на Сороя. Мадрид е вторият най-важен в живота му град, и не само, защото там се намира музеят за изобразително изкуство Ел ПРадо, който е запленил Сороя още като младеж. Сороя прекарва зрелите си години точно там, в Мадрид, който пази неговата сърцевина. Едни от най-впечатляващите картини се намират точно там, и не само в Прадо, а в неговата къща-музей, напоена с неговия дух, но и изпълнена с платна. Там ще откриете истинския Сороя в картините на неговото семейство, в спомените за Валенсия, в портретите, нарисувани с човешко разбиране и топлота. Връзката му с Валенсия никога не прекъсва, всяка година той се завръща там, към любимото си крайбрежие, обляно в слънце и светлина, която толкова обича. Интересното е, че в голяма част от морските му пейзажи има песъчинки, което показва, че са рисувани навън, на самия плаж.
Колко популярен е Сороя?
През 1912 Сороя получава амбициозната задача от Испанската общност в Америка да нарисува серия от картини за библиотеката им. В течение на няколко години Сороя се отдава на задачата с плам и така се появява серията ‘’Гледки от Испания’’, която преставлява 14 огромни платна, накои от които достигат размерите на кино екрани, които изобразяват местните костюми и местните обичаи на някои от най-главните провинции в Испания. Тези платна са богати на детайли и улавят атмосферата и етнографското богатство на изобразените области. С изключение на една, всички са рисувани на пленер (на открито), като художникът пътува до различните региони и кара хора да му позират в местни костюми, дотолкова е бил отдаден на детайлите. Делото изцяло погълнало, но и изтощило физически, Сороя, чието здраве и без това е крехко, Той успява да завърши платната за 6 години (1913-1919). За съжаление смъртта му попречва да види монументалния си труд окачен през 1926 година. 90 години по-късно, през 2008 година, картините за пръв път се завръщат на турне в родната Испания.
Сороя умира през 1923, като получава удар докато рисува. Дори в смъртта си той прави това, което му е носело най-много радост в живота – да рисува. Погребан е два пъти, първо в Мадрид, но три години след това, с почести като национален герой, в любимата му Валенсия. Ако отидете в Испания, потърсете негова картина, няма да ви е трудно да я откриете, те се забелязват отдалече. И наистина едва ли има друг художник, който да е уловил с такава прецизност светлината, тази светлина, която при него е строяла отвътре и се е пренесла на платната. Показателно е, как те винаги ме привличат щом ги зърна в някоя галерия и неминуемо възкликвам: “Знаех си, това е Сороя – художникът на светлината!”
