Влюбените от Теруел

Ако цял свят и Испания включително празнуват Деня на влюбените, то испанците от един определен град и областта около него, Теруел, имат и собствен празник на любовта, породен от една легенда. А може би не? Докато веронците се гордеят с балкона на Жулиета и са го превърнали в задължителна туристическа атракция при визитата на града им, то жителите на Теруел имат своя собствена легенда – Легендата за влюбените от Теруел, която напомня за тази на Ромео и Жулиета, но е доста по-стара.  И може би, ако Шекспир беше избрал да опише тяхната любовна история, мавзолеят в очарователното градче Теруел, за което малко хора извън Испания са чували,  щеше да е една от най-големите туристически атракции за чуждестранните туристи. Но не се лъжете, Теруел е известна туристическа дестинация за самите испанците и целогодишно множество туристи се стичат, за да се насладят на средновековния му вид, запазената архитектура в стил Мудехар, красив акведукт и всичко това в комбиннация с кулинарията му. Въпреки че също като градчето, а дори повече, тази легенда е малко позната извън пределите на Испания, има нещо обаятелно в това да откриеш тази история на местна почва, една неочаквана, но приятна изненада за чужденците. Не така е за местните, те дотолкова почитат и вярват в историята (и защо не), че имат свой собствен празник на любовта, наречен Сватбата на Доня Исабел. 

Но за какво става дума в тази легенда и дали наистина е легенда или истинска история? Всеизвестно е, че през Средновековието бракът в благородническите семейства рядко е бил по любов, а много по-често от интерес. Парите и влиянието са били от значение за сключването на изгоден брак, а не някакви там сантиментални чувства. Така трагичните любовни истории са повече отколкото дори Шекспир би могъл да опише.

Тази любовна история се е случила през 13 век и главните герои в нея са Дон Диего Де Марсия и Доня Исабел де Сегура. Те се познавали от малки, семействата им били близки и когато пораснали, те се влюбили. Отначало семейството на Доня Исабел сило съгласно и се радвало, понеже Дон Диего бил от знатна фамилия. За нещастие обаче, нашествие на скакалци унищожава реколтата на семейството и им нанася големи финансови загуби. Тогава Дон Диего решил да се включи в Кръстоносните походи, за да спечели пари и да се увенчае със слава. Обещанието му е, че след пет години ще се завърне с почести и ще се оженят с Доня Исабел. Семейството й се съгласило, при условие, че не се ли завърнел след петата година, Доня Исабел щяла да се омъжи за друг кандидат, избран от баща й. През тези години Доня Исабел вярно чакала своя любим, макар и да не получава никакви вести от него. Очевидно обаче бащата е имал по-добър претендент за ръката на дъщеря му. Не се знае дали бащата не е имал пръст в това или просто съдбата е била жестока, но в течение на пет години тя няма никаква вест от любимия си, а след точно пет години завърнал се от Кръстоносните походи теруелец съобщава на Доня Исабел, че Дон Диего е починал в битка. Всичко това звучи като някоя трагична опера на Пучини. Вярна на обещанието си, че ще се омъжи за избраника на баща й, а и отчаяна, че е загубила любовта на живота си, тя се съгласила на брака с богар господин от  близкия град Албарасин (още една от перлите на областта Арагон). Обаче точно в деня на сватбата, Диего се появил жив и здрав, но уви вече било късно, Доня Исабел се била венчана. През нощта Дон Диего се изкачил през балкона в спалнята  на новото семейство и поискал от Доня Исабел да му даде последната целува, но тя го отблъснала, защото искала да е вярна на съпруга си и с разбито сърце той паднал мъртъв в нозете. А вие какво бихте сторили на нейно място? Говори се, че дори законният й съпруг, като разбрал, й казал, че е трябвало да го целуне. Широко скроен е бил, със сигурност. 

На погребението на Диего, Исабел се явила в булчинска рокля и го целунала така, както лежал в ковчега. След целувката Исабел паднала мъртва връз любимия си. Жителите на Теруел се трогнали от тяхната любов и затова ги погребали заедно, а славата им се понесла из цяла Испания,  дотам, че когато през  16 век са открити 2 мумии в църквата “Свети Петър“, под пода на един от параклисите, решили, че това са двамата влюбени и телата им били пренесени в саркофази, а параклисът получил името “Параклис на влюбените“. И така след векове популярността им не отслабнала, напротив станала още по-голяма и туристите се стичали към малката църква. Затова през 1955  костите им са преместени в сегашните два красиви мраморни саркофага. Това, което буди възхищението са капаците от алабастър, върху които  скулпторът Хуан де Авалос извайва полегналите тела на двамата любими с протегнати ръце, които почти се докосват. Понеже Исабел е била омъжена, ръцете им не се докосват, но това прави гробницата още по-мистична. За много хора тази гробница е символ на неосъществената в живота любов на двамата влюбени, които животът е разделил, а смъртта е събрала. 

В наши дни двата саркофага са поставени в специален мавзолей, посветен на любовниците от Теруел, близо до църквата Сан Педро (Свети Пеър), където са открити мумиите. Още на входа ви посреща статуя на прегърнатите влюбени. Нещо повече, теруелците дори са посветили празник на тази любов, един алтернативен Свети Валентин, който се празнува през третия петък на февруари. Празникът се нарича Сватбата на Исабел и актьори аматьори  разиграват нейната трагична история по улиците на града. Освен самите актьори, доста хора се обличат в средновековни костюми, а по улиците се създава средновековна атмосфера, пресъздават се средновековния пазар, както и други дейности от епохата. Така празникът е придобил статут на празник от туристически интерес на област Арагон (2007), както и Национален туристически интерес (2016).  Той се провежда от 1997 година насам с прекъсване единствено през 2021 заради ковид пандемията. 

И все пак доколко истинска е тази история? Подобни истории както знаем е написал Шекспир, както и Бокачо, но историята е доста по-ранна от Шекспир, а Бокачо втъкава еротични нотки в неговата, което показва, че може би той е взаимствал историята и я е украсил и направил по-пиперлива. ДНК експертизи посочват, че мумиите са от 13 век, което съвпада с времето в историята. Всъщност какво значение има, легендата е повече от две тела, тя е за онази всепоглъщаща  любов, в която малко сме престанали да вярваме и която триумфира дори над смъртта.

И също като гиздавата и изпълнена с атмосфера Верона, Теруел си заслужава да се посети извън легендите. Град, който впечатлява със своята запазена старинна архитектура в стил Мудехар, с църквите и катедралата си и техните величествени кули, със срещата на различни култури, един жив град, една от визитните картички  на Област Арагон, задължителна спирка за всички влюбени в … Испания и испанската култура.